„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“

"И отговорът всъщност е въпроса" Елена Денева Да знаеш името си. Да не ти тежи. Да го изричаш ясно, но смирено. Да не заемаш и да не дължиш, но да заслужиш всичко подарено. Да нарисуваш правилен въпрос пред отговора, който си открил. Но толкова е трудно да си мост над езеро, звездите отразило… И толкова небесна лекота тежи в крилете, дето аз не нося. Въпросът е обаче в любовта. И отговорът всъщност е въпроса.

Отиде си Алек Попов. Светлина по пътя му.

Цитат на деня: "Никога не проверявайте реката колко е дълбока с двата крака едновременно." Уорън Бъфет

Там нет меня - Севара

Сложи си мисъл на сърцето - притча – Дядо, какво си шепнеш? – попитах аз, забелязвайки, че той преди лягане нещо си мърмори под носа. – Аз прибирам мисъл в Сърцето си, синко!.. – отговори той. Аз се учудих: – Какво означава това? Мъдрият ми дядо каза: – Не искам да се карам с един съсед, който ме разочарова, а как да постъпя не знам. И ето, ще положа мисъл на Сърцето и ще заспя, а на сутринта Сърцето ще ми подскаже какво да правя... – Откъде сърцето ще знае, дядо? – Сърцето всичко знае, синко, аз цял живот се уча от него. И теб съветвам: когато нещо ти е непонятно, объркано – сложи мисълта на Сърцето си, а на следващата сутрин ще ти се открият отговорите. Просто го направи с вяра. Източник: https://svetlilo.com/vdahnovyavashto/slozhi-si-misal-na-sartseto-pritcha-6257

На 40 г. Франц Кафка (1883-1924), който никога не се жени и няма деца, се разхожда из парка в Берлин, когато среща момиче, което плаче, защото е загубило любимата си кукла. Тя и Кафка търсят куклата безуспешно. Кафка предлага да се срещнат там на следващия ден и те ще се върнат да я търсят. На следващия ден, когато още не са намерили куклата, Кафка дава на момичето бележка "написана" от куклата, с която казва: "Моля, не плачи. Направих пътуване, за да видя света. Ще ти пиша за приключенията си." Така започва историята, която продължава до края на живота на Кафка. По време на срещите си Кафка прочита писмата на куклата, грижливо написани, с приключения и разговори, които момичето намира за очарователни. Накрая Кафка ѝ връща куклата (купува такава), която се е върнала в Берлин. "Изобщо не прилича на куклата ми," – казва момичето. Кафка подава още едно писмо, в което куклата написва: "Пътешествията ми ме промениха." Момиченцето прегръща новата кукла и я занася щастливо в дома си. Година по-късно Кафка почива. Много години по-късно момичето, като възрастен човек, намира писмо в куклата. В мъничкото писмо, подписано от Кафка, е написано: Всичко, което обичаш, вероятно ще бъде изгубено, но накрая любовта ще се върне по друг начин. Източник: https://svetlilo.com/vdahnovyavashto/neprehodno-i-vechno-9906

В българската история имаме хиляди примери за велики и храбри воини, чиито имена си спомняме с благодарност и възхищение. Те са воювали за България и много от тях дори са дали живота си, за да защитят родината. Сред тях е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена сред героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Нещо повече – нейните подвизи на бойното поле далеч не приключват там. Какво я е накарало да облече мъжки дрехи и стане доброволец? Какво е пожертвала, борейки се за родината? Нейната история разказваме днес.

- Неговите очи с нежност се гледаха едно друго. - Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите. - Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници. - Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един... метър. - Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му. - Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се. - Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка. - Тениската на моряка беше разкопчана догоре. - Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел. - От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка. - Кълвачът сяда и почва да гризе дървото. - В клетката е пернатият ми приятел – хамстера. - По площада, марширувайки, минаха танкове. - Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл. - Селянинът бил заможен: имал свиня и жена. - Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите. - Художникът бил поразен от позата на нейното лице.

Трите стъпки за практикуване на Шиката га Най са: 1. Дишайте дълбоко Дълбокото дишане, особено през носа, ви позволява да се почувствате по-пълно свързани със земята и да се върнете към реалността. Също така дълбокото дишане помага на тялото да се освободи от напрежението и да се отпусне. 2. Никога не се сравнявайте с другите Да сравнявате живота си с този на другите е безсмислена загуба на време, която води единствено до разочарование. Това е като да сравнявате роза със слънчоглед: всяко цвете има свои собствени характеристики. По-добре прекарвайте времето си в оценяване на това кои сте и какво можете да направите. 3. Направете пауза Толкова сме свикнали да живеем според задълженията и ритъма, които ни се налагат, че дори сме забравили какво е да си човек. Просто тичаме след часовника, за да свършим всичко навреме. Важно е да спрем и да направим пауза. Започнете да се грижите за себе си: за тялото си (комбинирайте здравословна храна и приятна физическа активност); за емоциите си (отделете време за хобита, разходки сред природата и т.н.); за своя ум, както и за духа си (съчетайте приятното и полезно четене със здравословни развлечения). Източник: cluber.com.ua

1. Човекът, за когото току-що сте си мислили, ви се обажда. Получавате имейл или случайно срещате някого на улицата, за когото сте се сетили съвсем наскоро. Може би не сте виждали даден човек от много години, но сега изведнъж сте получили съобщение от него. 2. Изведнъж намирате решение на стар проблем. Може да е нещо просто и незабележимо. И все пак вътрешният ви глас буквално крещи: „Ето го! Това е, от което се нуждаеш!” 3. Гледате филм или сериал и ви се струва, че на екрана сякаш е представен вашият живот. Вие наистина разбирате героите на историята, защото вие сами сте преминали през същото. 4. Чувате непознати хора в градския транспорт да обсъждат проблем, през който и вие минавате в момента. Извезнъж до ушите ви достигат думи, изречени от пътници, но те точно пресъздават всичко, което става в главата ви в същия момент. 5. Понякога вселената ни изпраща този, от когото се нуждаем, точно когато имаме нужда от него. Внезапно срещате човек, който има знанията, опита и необходимата информация, за да ви помогне да се справите със съществуващите трудности и проблеми. 6. Изведнъж (но без съмнение в най-подходящия момент) получавате послание, че правите всичко както трябва. В лошо настроение ли сте? Съвсем неочаквано може да ви пише приятел или роднина ида ви развесели. Без да го знае, той ще помогне в момент, в който имате нужда от рамо. 7. Пред очите ви изниква комбинация от числа, например 11:11, 09:09, 13:13, 08:08... Това е потвърждение от небесата, че сте на прав път.

НА КАКВО НИ НАУЧИХА МАЙКИТЕ ОТ СОЦ-А? ДА ПРЕОДОЛЯВАМЕ НЕВЪЗМОЖНОТО - „Затваряй си устата и яж!“ ДА ВЯРВАМЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО: „Моли се, това петно, да се изпере лесно!“ НА ЛОГИКА: „Защото аз така казвам!“ НА ИЗДРЪЖЛИВОСТ: „Няма да станеш от масата, докато не си го изядеш!“ НА СУБОРДИНАЦИЯ: „Абе, ти ли ще ме учиш, мене ...“ НА ОСНОВИ НА ГЕНЕТИКАТА: „Същия си, като баща си!“ НА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИ ВРЪЗКИ: „Никакво излизане, докато стаята не светне!“ НА ТИШИНА: "Тихо, да не чуе баща ти /пляс, пляс два шамара/" НА ПОСТИГАНЕ НА ЖЕЛАНИТЕ ЦЕЛИ: „Искаш лимонада, стани и си вземи от хладилника!“ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ: „Абе, ей, аз да не съм ти слугиня!“ НА ОСТРОТА НА СЛУХА: „Аз на тебе, колко пъти ще ти повтарям едно и също!“ ДА СЕ ПАЗИМ ОТ НАРАНЯВАНИЯ: „Аз, казах ли ти, че ще паднеш от това дърво, сега ела да те набия!“ източник: Фб /хумор и сатира/

Отиде си Славчо Пеев. Поклон и благодарим за усмивките!

Corsica

Въпрос към радио "Ереван": - Кои са вечните въпроси в България? Отговор на радиото: - Вечните въпроси в България са два: "Кой е виновен?" и "Какво ще правим сега?" - А знаете ли кой е вечният отговор? - Вечният отговор е само един: "Е*а ли му мамата!"

Реалната история на градчето Ноум в Аляска доказва, че истината е по-странна от измислицата. Над 30 или 40 (според различните източници) жители на отдалечeния район са изчезнали безследно между 1960 г. и 2004 г. Уж за този тревожен факт се говори много, уж всяко поредно правителство е силно загрижено, но от друга страна медиите и полицията твърдят, че телата не могат да бъдат открити, нито да се даде някаква приемлива версия за безследното изчезване на толкова хора. Мистерията е яхната от Universal Pictures. През 2009 г. излиза смразяващият трилър „Четвъртият вид“ на режисьора Олатунде Осунсанми с Мила Йовович в главната роля.

Иво Сиромахов: "Приятели, препоръчайте ми модерно име за момиче. Аз лично много харесвам въпросителните имена – Нели, Деси, Емилия, Далия… Щото всяка жена е загадка и е хубаво в името ѝ да се съдържа въпрос. От друга страна много харесвам и глаголните имена – Галя, Мия, Фани, Мина, Лиза, Ида, Жули, Дарина… Щото съдържат някакво действие. Майкини препоръчват името Тея, сега било последен писък на модата. Ама на мен ми звучи странно. Кои са тея? И защо тея, а не онея? Майкини казаха, че имало много класа и в имената с тире: Дженифър-Рейчъл, Пенка-Анабел, или Радка-Сесилия... Но според мен тия имена отнемат много време при попълване на документи. Много тренди били и стародавните български имена – Живодара, Златозара, Лъчесияна. Ма тва си е жива мъка. Детето до осми клас няма да се научи да си пише името. Та какво ще ми препоръчате?"

Когато отговорът всъщност е въпроса - Елена Денева Да знаеш името си. Да не ти тежи. Да го изричаш ясно, но смирено. Да не заемаш и да не дължиш, но да заслужиш всичко подарено. Да нарисуваш правилен въпрос пред отговора, който си открил. Но толкова е трудно да си мост над езеро, звездите отразило… И толкова небесна лекота тежи в крилете, дето аз не нося. Въпросът е обаче в любовта. И отговорът всъщност е въпроса.

Всичко на този свят има две страни. Две полярни страни. И между тях стотици нюанси. Ако бяха само две, това страхотно би опростило животът ни, но щеше да го направи черно-бял. Целта е всеки от нас да намери своята точка на пресичане през този отрязък, внасяйки максимална радост в живота си. Защото малките неща са най-показателната характеристика. Във всичко. Неслучайно хората често казват: "Бог е в малките неща", "дяволът е в детайлите", което означава, че най-важното, главното е в малките нюанси: Понякога изглежда, че бялото е ослепително бяло и с нищо не можеш да го сбъркаш. А черното... Не е синьо и не е червено, веднага е ясно – това е черно. С доброто и злото ние също си мислим, че нещата стоят по същия начин... А между тях има тънка, много тънка линия. Ето, например, честността... Похвално качество. Добро дори. Това е истинска смелост – да бъдеш честен. И такава тънка граница... поглеждайки зад нея – безчувственост и егоизъм. "Ти не си женствена" или "ти за нищо не ставаш" – това не е честност, това е манипулация, чиято цел е да убие самочувствието на партньора. Или любовта... "Аз обичам" – светло, съзидателно чувство. Усещане за големия свят и безкористно отдаване. И тънката граница... "Аз те обичам", така че мога да ти кажа нещо, което да те нарани. Мога да направя всичко, което да оправдая с тази фраза. Мога да реша, че си длъжен, защото те обичам. Грижата... Когато я няма, много се усеща липсата ѝ. Тя е приятна от самия факт, че друг възрастен прави нещо за теб.

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода. Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите. Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им. Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки. Не! Животът е кратък.И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори. Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг!

От BG мама: "Мами, какво правите, когато сте бременни и терминът за раждане не е в хубава зодия?" /от Фб/ Мдамм, това си е въпрос. Не обикновен въпрос, а въпрос на въпросите...

„От мен да знаеш, приятелю, не може да загасиш някого, на когото душата му свети. По-силно е от всичко и по-вероятно е самият ти да пламнеш. С такъв човек е лесно. Лесно ти е да общуваш. Да се усмихваш и да мечтаеш. А трудно е единствено да го забравиш. И не приемай такива хора за даденост, защото няма случайни срещи в този живот. Нито в другия. Ненапразно са казали хората: „Той онзи горе си знае работата “, а нашата работа е да обичаме това, което имаме, тук и сега. Колко е кратък животът. И закъде пестим Любовта си ? „Земята би умряла, ако Слънцето спре да я целува ..." (Хафез Шамс) Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци.

Харвардска аритметика:

10 гатанки от XVIII век, които ще ви поизпотят

Овертон 21 век автор Емил Йотовски

Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души. Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи. Всяка от трите власти или съзидава, или руши държавността по своему: – Законодателната – с мъдри или с несполучливи закони; – Изпълнителната – с ефективност или с некадърност. Съдът пипа по нещо свещено – чувството за справедливост. Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава. Ако е на мястото си, прави ги силни. Реакцията срещу лошавостта на всяка от трите власти е различна. Срещу първите две власти може да има организиран протест – защото с действията си поначало засягат мнозина и наведнъж. Срещу съда обаче трудно се акумулира енергия – защото решенията му удрят отделния човек. На лош съд обществото реагира не с гняв, а с по-страшни неща – с недоверие към съда, игнориране на правото и саморазправа вътре в обществото. Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може. Да питаш тия по върховете на институцията, дали институцията има проблем, е все едно да питаш призрак, дали го е страх да ходи нощем из гробищата. Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея. Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец.

"Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона." Кристиан Таков Той беше от тези 5%, които бяха прекалено добри за този грешен свят.

Интелигентно, точно, с вкус, саркастично...уникален Петър Волгин!

Страхотно - споделено от Стефания

Проклятието Опенхаймер. Много замислящ разговор.

Няма кой да ти забрани да живееш красиво. Но ако трябва да ти се попречи – винаги ще се намери... Колко трудно е да се пълзи с гордо вдигната глава!!! Не трябва да бягаш от снайпериста, само ще умреш по-уморен! Като не можеш да обичаш някого, бъди му приятел! Нищо не може повече да ни нарани от отломките на собственото ни щастие. Ако човек знае какво иска, или малко знае, или малко иска! Порядъчният човек лесно може да бъде разпознат, когато видим колко неудобно се чувства, вършейки някоя подлост. За да бъде спасен давещият се, не е достатъчно да му подадете ръка, той също трябва да подаде своята! Всички велики хора са починали отдавна и аз май не се чувствам добре… Ако някой ви каже, че сте многостранна личност, не се главозамайвайте, може би е имал предвид, че сте гадина, идиот и паразит едновременно! Тотото е най-точният начин за преброяване на оптимистите. Болният и здравият живеят еднакво дълго. Разликата е в силите, които болният влага, за да се отдалечи, а здравият да се приближи към светлината в тунела. У нас какво ли не може да не бъде. У нас всичко може да не бъде. У нас каквото и да си поискаш, може да не бъде. Няма щастлив край. Ако е щастлив, значи това не е краят! По-добре да замълчим, дори да ни помислят за глупаци, отколкото да заговорим и да не оставим никакво съмнение в това!

"Да, миналото може да боли. Но можеш или да избягаш от него, или да си вземеш поука." Тези думи звучат в анимацията на "Дисни" от 1994 г., която печели два Оскара и остава завинаги в сърцата на хората, които са я гледали.

Рецепта за щастие - споделено от @nirvana_7603

Вчера реших да опитам да направя група. Чисто с опознавателна цел - да пробвам. Нещо се закучи и мислех, че не се е получило. Сега установих, че я има. Обикновена бърборилня.Реших да не я трия, ако ви се бърбори заповядайте. :) Може да и потръгне.

Чуй ме - Мариана Попова и Орлин Горанов

Аз съм българче. Ти не си българче. Аз съм българче и обичам България, ти не си българче и не обичаш България. Аз съм българче и за мен любов е любов. За теб любов е секс. Аз съм българче и ти искаш да ме обидиш като ме наричаш Ганя. Ти не си българче и не ти се получава. Аз съм българче и се гордея с това. Ти не си българче и не искаш да се гордея с това. Аз съм българче и имам майка. Ти не си българче и имаш родител едно. Аз съм българче и имам чест. Ти не си българче и имаш грант. Аз съм българче и имам семейство. Ти имаш прайд. Аз съм българче и искам да помня историята си. Ти не си българче и паметта ми те дразни. Аз съм българче и имам род. Ти не си българче и имаш НПО. Аз съм българче и искам да говоря на български. Ти не си българче и не искаш. Аз съм българче и съм роден в България. Ти вероятно също, но това те обижда. Аз съм българче и искам България да я има. Ти не си българче и предпочиташ да живееш в проект. Аз съм българче и го заявявам ясно. Ти не си българче, но не заявяваш какво си. Аз съм българче, а ти си имитиращ продукт. Аз съм българче, а ти не си, и това отговаря на всичко. Емил Йотовски

На 3 януари 106 г. пр.н.е. се ражда Марк Тулий Цицерон - римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, писател и философ, чиито живот съвпада с падението на Римската република. От гледна точка на политологичната проблематика в творчеството на Цицерон се открояват три теоретични трактата: "За оратора", "За държавата" и "За законите", написани в периода 55-51 г. пр.н.е. по маниера на диалозите на древногръцките философи Платон и Аристотел. Според Цицерон човечеството продължава да допуска непрекъснато следните шест грешки през вековете. Нека ги видим. 1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. 2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени. 3. Твърдението, че нещо е невъзможно, само защото не сме способни да го направим. 4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания. 5. Пренебрежението към усъвършенстването на духа и липсата на навик да четем и учим. 6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и начин на живот.

Който желае може да се провери

Човешкият мозък е уникален механизъм. Той работи непрекъснато, денонощно - от раждането, до закупуването на телевизор.

Току виж утре цъфне и някое изпълнение на "Альоша" ...

Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, по всяко време може да бъде тихичко водена. Едгар Алън По - роден на 19.01.1849 г. в Бостън, САЩ

Историята на нашия вид е белязана много повече от омраза, войни и кланета, отколкото от прояви на любов, които по определение са по-трудни и освен това са доста изтощителни, ако дръзнат да надхвърлят тесните рамки на себелюбието ни. Човешкият апетит към омразата е толкова естествен, че недобросъвестните лидери с лекота боравят с него и го култивират; а междувременно понякога изглежда, че да обичаме ни насърчават само непривлекателни измислени герои, които се отличават със смущаващия навик да целуват прокажени.

Аз , трибестана го комбинирам с Гинко билоба . Иначе , ако случайно вдигна "самолета" , забравям за къде е полетът 🤭😉😜😂🤣 от нета /Фб/

Консуело Веласкес - "Besame mucho" Името й е познато на малцина, но е сигурно, че почти всеки може да запее най-известната й творба. Тя триумфално се разхожда из страните и континентите повече от 70 години. „Besame mucho“ е сред най-популярните мелодии на Земята днес. Точната дата на раждане на Консуело Веласкес, правнучката на великия испански художник Диего Веласкес, е неизвестна. Може би 1924-а или 1921-а, или пък 1916-а. Тя е родена в Мексико, в малкото градче Запотлан ел Гранде. Остава пълен сирак рано. Цялата грижа за осиротялото бебе се поема от роднините на майката, които не пестят сили и пари за нейното образование. На четиригодишна възраст Консуело вече свири перфектно на пиано. На 15-годишна възраст, след като завършва музикално училище в Мексико Сити, където семейството се е преместило по това време, самата Консуело дава уроци по музика, за да не е в тежест на чичо си и леля си. Повече от всичко момичето обича да свири на пиано и да слуша опера. Една вечер, развълнувана се връща от концерт с творби на известния испански композитор Енрике Гранадос. Вдъхновена от красотата на музиката му, тя на един дъх написва текста и мелодията на най-големия хит на всички времена и народи. Консуело изтананикала сътвореното от нея парче на приятелката си. Тя я посъветвала да я изпрати в местния радиоканал, за да участва в конкурс за млади таланти. Песента спечелила първо място. Звучала почти непрекъснато в ефир.

"Интелигентността е това, което използвате, когато не знаете какво да правите: когато нито вродеността, нито ученето са ви подготвили за конкретната ситуация." Жан Пиаже

Това е текст на Емил Йотовски, който си струва да се прочете. Линквам го директно от Fb, но вероятно го има и другаде в нет-а.

Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.л Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици...

Реалистично описание на всяка зодия без клишета. Интересно, за моята зодия има съвпадение. :)

Щастлива Нова Година, да е мирна, здрава и благодатна за всички!

Попитали веднъж великия писател Рей Бредбъри: – Смяташ ли, че красотата ще спаси света? – Да. Но не красотата на „Мис Свят“. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш. Рей Бредбъри

У спешното у Враца. Внасат носилка с пострадал. - Префръгаме го на сто! ... - Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100! .... "Пиууууу ..." - Нeма пулс! - Дефибрилации! - Нeма дефибрилатор. - Час на смъртта? - Нeма часовник... - А оня те таме на стенътъ? - Нема батерии. - Немате ли телефоне? - Немаме желание да ги цапаме с кръвища! - Я... иам... телефон... - изпъшкал пострадалият. - Има пулс! - Не е верно. Нема пулс! Продължавам да чувам "пиууууу"! - Оно нема кардиограф, от де го чуеш? - Немаше лекарство за кръвно у аптеката - пищат ми ушите... - Нема ми... нищо...Омразе - Пропъшкал пострадалият, фанал са за главата и избегал. - Час на изписванье? - Баце, нема формуляр

Чужденците дори и не допускат, че у нас думите мотика, талпа и гипс са преди всичко ...фази на напиване...

На 23.12.1940 г. е роден Емил Димитров. Днес щеше да навърши 83 години.

https://svobodazavseki.com/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%B4%D0%B0/?utm_source=app.mrezhata.app&utm_content=post_text&utm_medium=organic_social

Тези дни стана дума за неконтролируемото размножаване при определени групи наши сънародници. В тази статия, която си струва да се прочете, безпощадно точно е описана действителността.

"Превърнали сме всичко в живота във възможно най-елементарната и примитивна игра – на победители и жертви. И колкото и да е странно, мама му стара, логично е всеки да се стреми да е победител, нали?! Но не! Три пъти не! Огледай се. Предпочитана някак се оказва ролята на жертвата. Удобничко му е на човека да се изживява като зависим, измамен, предаден, слаб, безсилен, ограничен. На сърце му е вината да е извън него, в тоя гаден победител най-вече. Щото… за победата се изисква отговорност и дупе да я носиш. И няма кого да обвиниш за нея. И няма на кого да турнеш едно яко чувство за вина от позицията на жертвата. Е, затова от жертвата по-страшен палач няма. И на другия, и на себе си. Само победител може да прояви благородството да помилва. Гледаш ли на какво си играем ние – човеците?! Венец на творението сме били… Не смея да мисля какво щеше да е, ако не бяхме. " Мария Лалева

:) :) :) Абе, до колко часа е Игнажден, че тъщата от тъмно стои пред вратата. Мисля, че няма да издържи още много!?

Аз ли нещо съм изостанала или съвременната католическа църква е напуснала пътя Му? Нямам нищо против еднополовата любов по принцип, стига да не ми я тикат в лицето като норма, еле пък и църквата да я благославя...тая толерантност избива на толерастия. Нещата май не отиват на добре. Да не стане като в оня виц: "Преди да бъдеш гей беше забранено, после се прие негласно. Сега се превърна в гордост. Дано да умра, преди да стане задължително!"

Принципът на Парето, известен още като 80/20 правило, е принцип, който гласи, че за много резултати приблизително 80% от последствията идват от около 20% от причините. Принципът на Парето е кръстен на Вилфредо Парето (1848-1923), италиански икономист, който за първи път наблюдава принципа – разхождайки се в своята градина забелязал, че около 20% от граховите шушулки раждат 80% от реколтата.„Разпределението на богатството е неравномерно във всички общества.“ – Вилфредо Парето Независимо от размера на богатство в различните държави, почти винаги 80% от богатството е съсредоточено в 20% от населението. Това е известно като разпределението на Парето, което означава, че без значение от вида и типа на икономическата система в едно общество парите винаги ще се концентрират в малък брой хора.

Няма по-нещастен човек от DJ, който се опитва да вдигне поне двама-трима да танцуват на коледното парти на ...програмистите...

Тия украсени снимки с my puzzles във ФБ станаха по-заразни от ковид през 2020. Всяка фб представителка се чувства длъжна да се представи като принцеса, рокерка, медицинска сестра или някаквоситамнещо и нюз фийда ти се затрупва със снимки, на които едва познаваш кой се е изтипосал. А от там те гледа със загадъчния поглед на Мона Лиза някакво украсено едва долавящо се подобие на някого. Направо ме втриса от тая модна вълна ...

"Песен за хвърчащите хора" - от филма "Адиос, мучачос", текст Валери Петров, музика Г.Генков, изпълнява Асен Кисимов

- Едни накладки в синьо, моля... - Ама как в синьо?! Няма накладки в синьо... - Е, добре тогава, дайте какъвто цвят имате, само да не са в розово, че са за мъж...

По-лошо от женския културизъм може да бъде само мъжката художествена гимнастика.

Mireille Mathieu — Bravo, Tu As Gagné

ПЕСЕН ЗА РОД Спасение търсим. Но търсим на място. И тъпчем на място с чужди нозе. Какво сме разбрали? Какво ни е ясно? Жени със юмруци и нежни мъже. А толкова тайни ни казаха "сбогом", когато над чувствата имахме власт. Светът е обратен. Обратен на Бога. На дявола също. Обратен на нас. Кого да помилваш? Кого да обесиш?! Доброто в човека едва си личи. Удавници много — ковчегът е тесен. Потопът е в нашите слепи очи. Удавници много. Ковчегът е тесен. И Ной ни подбира и място за гроб. Дано да довършим последната песен. Последната песен! След нас и... потоп. Камелия Кондова

:) :) :) - Здрасти, Ристе... Що си се намръщил? - Що синот ке се жени... - Е арно, де... Голема работа - сите се женат... А како се вика невестата? - Ханс... - Аааааа, затова си нервозен... Оти не е македонско името...

- Какъв е този шум на улицата, Джон? - Гей парад, сър. - И какво искат? - Еднополова любов, сър. - И кой им забранява, Джон? - Никой, сър. - Тогава защо крещят? - Педерасти, сър. . .

Днешната дата не е забележителна с нищо особено. Освен с едно важно решение, което ми беше много трудно да взема. Не е нещо кой-знае какво, но чисто в емоционален план да прочистиш съзнанието си и да погледнеш трезво на случка в живота, която ти е поразбъркала чакрите, съвсем не е проста работа. Небезизвестен факт е, че най-трудно е да победиш себе си. И ако не можеш да промениш нещата, да ги приемеш такива, каквито са. Да промениш начина, по който ги възприемаш. Да гледаш на случващото се не като на проблем, а като на полезен опит, който ти е помогнал да опознаеш себе си и границите си. Знам, че действа, защото така преди години отказах цигарите след дълги години заклето тютюнджийство. Просто приех, че отказването на цигарите не е жертва и полагане на усилие от моя страна, а осъзнат избор, че желая живот без цигари. Една сутрин станах, направих си кафе, запалих цигара и си казах - това е моята последна цигара. И се получи. Вече над десет години. Считам това за една от най-големите победи над себе си. Днес реших, че ми е време за нова. Пожелавам си успех. :)

https://fakti.bg/mnenia/837293-nuzrum

Не за първи път качвам La boheme на Азнавур, но този клип е много красив. :)

На 09.12. се навършват 31 години от смъртта на Петър Чернев в Москва. В негова памет дъщеря му Яна Чернева записва песента "Заклинание" в дует с баща си.

Честит празник, студенти!

Маркес за умните жени

Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов и премиерът на Исландия - Ойхана Сунгурдардотир, посетиха заедно вулкана Ейяфятлайокутъл. Това предизвика масови оставки в новинарските екипи, отразяващи събитието.

„Всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.“ Томас Карлайл

east - west

СТУДЕНО Колко да е студено – минус тебе, не повече. Другото няма значение. Другото просто е климат. С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам да си запаля огнището с мисълта, че те има. A сигурно някъде вън още продават кибрити малки момичета със посинели усти и петички. Сигурно някъде има- точно къде не питай- и магазин за надежда с две потънали в прах полички. Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда. Герда стои на топличко до съвестта си заспала. Пробва короната ледена, но няма как да се огледа- тихичко хлипа насън заради счупеното огледало. Сигурно има някъде и люпилня за феникси, сред пепелища на клади от приказни книги. Няма да тръгвам да търся – още ми е студено. Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига. Елена Денева

“Няма човек на света, който е достатъчно невинен, за да критикува или осъжда друг човек!” източник - web

Като че е писано днес...толкова е актуално.

В памет на д-р Владимир Тупавичаров с откъс от негов текст: "...На практика светът се управлява от бъдещи затворници. Някои от тях ще се измъкнат, но после предстои да съди Той. Според обичая, покойниците ги обличат в костюми, та Страшният съд ще бъде едно доста тържествено събитие. А дали ще има нужда от Страшен прокурор, щото на нас току-що ни се освободи един? Не е смешно, ама с тая една хемисфера, дето ми тропа в главата, толкова мога. Сега предстои последният работен ден от седмицата. Така че по машините, а довечера по масите и наздраве!" Наздраве, докторе и светлина по пътя ти! Ще ни липсва острото ти перо!

😄😄😄 - Ало, техниците ли са? - Да, кажете госпожо! - Не ми работи рутерът! - Кои лампи светят? - В хола и в кухнята. - Оставете... пращаме техник.

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно. В делата, достойният се ръководи от справедливостта, а простият – от изгодата!“ Конфуций

Кукловод

Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм. - Джордж Оруел

Браво

"Ако свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят." Джордж Оруел

Тест за определяне на пола. Попълнете пропуснатите букви - *У*НЯ. В случай, че сте получили думичката КУХНЯ, то вашият пол е Жена!

ПЕСНИЧКА ЗА ХОРАТА Видях една невидима жена на ъгъла на "Шипка" и умората. Продаваше гевреци на дъжда, откакто бяха твърде сити хората. И явно съм приличала на дъжд, защото ми протегна несъзнателно надежда от вода, сусам и ръж и спъна, без да иска, суетата ми. Видях я. И за миг от изненада зениците й станаха гевреци. Не помнеше от много, много млада да бяха я поглеждали човеци. ... За първи път поисках да говоря (на ъгъла на "Шипка" и живота) със Тебе, Боже. Простичко. За хората. Не се сърди на хората, защото те щяха да са други, ако знаеха, че, сгушена под старите тополи, на ъгъла на "Шипка" и безкрая, една жена продава ореоли. Елица Мавродинова