"Не чух, не видях, не казах" е японска, а мъдростта - будистка.
Оригиналът ѝ се намира в японския град Нико и стои над вратата на стара конюшня, част от храма-светилище Тошуго от 17 век.
Авторът на произведението е скулпторът Хидари Дзингоро.
Дърворезбата е своеобразна илюстрация на будистката пословица, която синтезира житейската мъдрост, че да не знаеш онова, което е опасно, е полезно за оцеляването.
Паното е само малка част от серията от осем панели в светилището посветени на тази мъдрост.
Оригиналът на будистката пословица е:
"Не гледай това, което противоречи на благопристойността;
Не говори това, което противоречи на благопристойността;
Не прави това, което противоречи на благопристойността".
Символиката им е пренесена и в начина на възпитание на японските деца.
Ако не виждат, не чуват и не говорят за злото, то спира да съществува. Така цикълът на негативната енергия се прекъсва, а всички ние участваме в крайния резултат."
"Не знам, не чух, не видях!"
Автор на скулптура - Хидари Дзингоро.
източник : Четилище - Фб "> "Не чух, не видях, не казах" е японска, а мъдростта - будистка.
Оригиналът ѝ се намира в японския град Нико и стои над вратата на стара конюшня, част от храма-светилище Тошуго от 17 век.
Авторът на произведението е скулпторът Хидари Дзингоро.
Дърворезбата е своеобразна илюстрация на будистката пословица, която синтезира житейската мъдрост, че да не знаеш онова, което е опасно, е полезно за оцеляването.
Паното е само малка част от серията от осем панели в светилището посветени на тази мъдрост.
Оригиналът на будистката пословица е:
"Не гледай това, което противоречи на благопристойността;
Не говори това, което противоречи на благопристойността;
Не прави това, което противоречи на благопристойността".
Символиката им е пренесена и в начина на възпитание на японските деца.
Ако не виждат, не чуват и не говорят за злото, то спира да съществува. Така цикълът на негативната енергия се прекъсва, а всички ние участваме в крайния резултат."
"Не знам, не чух, не видях!"
Автор на скулптура - Хидари Дзингоро.
източник : Четилище - Фб "> Post preview | Мрежата
_pipilota_
Wed Feb 28 2024 | 165 Следващи Последвай
_pipilota_
Wed Feb 28 2024 | 165 Следващи
Последвай

Малко известен факт е, че "маймунската" композиция, известна повече като трите маймунки
"Не чух, не видях, не казах" е японска, а мъдростта - будистка.
Оригиналът ѝ се намира в японския град Нико и стои над вратата на стара конюшня, част от храма-светилище Тошуго от 17 век.
Авторът на произведението е скулпторът Хидари Дзингоро.
Дърворезбата е своеобразна илюстрация на будистката пословица, която синтезира житейската мъдрост, че да не знаеш онова, което е опасно, е полезно за оцеляването.
Паното е само малка част от серията от осем панели в светилището посветени на тази мъдрост.
Оригиналът на будистката пословица е:
"Не гледай това, което противоречи на благопристойността;
Не говори това, което противоречи на благопристойността;
Не прави това, което противоречи на благопристойността".
Символиката им е пренесена и в начина на възпитание на японските деца.
Ако не виждат, не чуват и не говорят за злото, то спира да съществува. Така цикълът на негативната енергия се прекъсва, а всички ние участваме в крайния резултат."
"Не знам, не чух, не видях!"
Автор на скулптура - Хидари Дзингоро.
източник : Четилище - Фб

5 0 1 0 15 0
Log in to interact
Христина Иванова

Wed Feb 28 2024

https://paralell.eu/2024/02/03/istoriyata-na-trite-majmunki/

Отговори на