Откъс от "Тъги" - Кристиан Таков На 44 знам, че самотата не е страшна, защото съм я преживявал и заедно с другия; защото знам, че в крайна сметка е неизбежна; защото най-сетне „съм си достатъчен, а понякога си идвам и в повече”. Търся утеха в злорадието, сублимирам обичта си в гняв, насочвам го насам-натам. Боря се с топката в стомаха си при събуждане, с ръката, стиснала гърлото ми денем и с безсъниците в поредни нощи. Накрая се отказвам да прогонвам спомените, защото са престанали да болят.

Трупам знание – трупам тъга – губя гняв. Забравената свобода е сладка; оежедневената е скучна. Осъзнато живяната е радост. Погледът ми е станал игрив; излъчвам сигнали; светът им отвръща радушно. Радушното обаче не значи страстно. Случките, които са се престрували на пропуснати възможности, често ще се разголват като (без)обидни разминавания. Държа се. За себе си. Брилянтен Таков.