Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души.
Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи.
Всяка от трите власти или съзидава, или руши държавността по своему:
– Законодателната – с мъдри или с несполучливи закони;
– Изпълнителната – с ефективност или с некадърност.
Съдът пипа по нещо свещено – чувството за справедливост.
Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава.
Ако е на мястото си, прави ги силни.
Реакцията срещу лошавостта на всяка от трите власти е различна.
Срещу първите две власти може да има организиран протест – защото с действията си поначало засягат мнозина и наведнъж.
Срещу съда обаче трудно се акумулира енергия – защото решенията му удрят отделния човек.
На лош съд обществото реагира не с гняв, а с по-страшни неща – с недоверие към съда, игнориране на правото и саморазправа вътре в обществото.
Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може.
Да питаш тия по върховете на институцията, дали институцията има проблем, е все едно да питаш призрак, дали го е страх да ходи нощем из гробищата.
Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея.
Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец.
https://chetilishte.com/%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d1%85%d0%b5%d0%bc-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%88-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%85/
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.