Там ли си...

Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима.
А теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам...
Без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс,
с очи,
със...всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш.
Да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието,
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи...
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл .
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та...исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

Caribiana

Log in to interact

Боряна Христова

Tue Nov 21 2023

Разплака ме... Прекрасно е! ❤

Отговори на