_pipilota_

Wed Feb 14 2024 | 166 Следващи Последвай

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек.

Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.

Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори своя човек не можеш.

Себе си дори.

Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг!

Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ

https://chetilishte.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%b3%d0%b2%d0%b0%d1%88-%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d1%85%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bb%d1%8f%d1%88-%d0%b1/