Post preview | Мрежата

_pipilota_

Sun Mar 17 2024 | 166 Следващи Последвай

На 40 г. Франц Кафка (1883-1924), който никога не се жени и няма деца, се разхожда из парка в Берлин, когато среща момиче, което плаче, защото е загубило любимата си кукла. Тя и Кафка търсят куклата безуспешно.

Кафка предлага да се срещнат там на следващия ден и те ще се върнат да я търсят.

На следващия ден, когато още не са намерили куклата, Кафка дава на момичето бележка "написана" от куклата, с която казва:

"Моля, не плачи. Направих пътуване, за да видя света. Ще ти пиша за приключенията си."

Така започва историята, която продължава до края на живота на Кафка.

По време на срещите си Кафка прочита писмата на куклата, грижливо написани, с приключения и разговори, които момичето намира за очарователни.

Накрая Кафка ѝ връща куклата (купува такава), която се е върнала в Берлин.

"Изобщо не прилича на куклата ми," – казва момичето.

Кафка подава още едно писмо, в което куклата написва:

"Пътешествията ми ме промениха."

Момиченцето прегръща новата кукла и я занася щастливо в дома си.

Година по-късно Кафка почива.

Много години по-късно момичето, като възрастен човек, намира писмо в куклата. В мъничкото писмо, подписано от Кафка, е написано:

Всичко, което обичаш, вероятно ще бъде изгубено, но накрая любовта ще се върне по друг начин.

Източник: https://svetlilo.com/vdahnovyavashto/neprehodno-i-vechno-9906