ОТ ВИСОКО

Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция.Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество. „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората"

Българският фолклор включва и обичаи и обряди, свързани с различни събития в живота на хората. Тези обичаи се съхраняват и практикуват дори и в съвременното общество като част от културната идентичност на българите.Народните танци също са важна част от българския фолклор. Те се характеризират с бързи движения, богати орнаменти и красиви народни костюми. Всяко регионно област в България има свои собствени танци, които се предават от поколение на поколение.Легендите и митовете в българския фолклор представляват богатство от разкази за герои, създания и приключения, които се пренасят устно от поколение на поколение и съчетават исторически и митологични елементи. Българският фолклор е важен и незаменим аспект от културата на страната и се пази и празнува в множество фолклорни фестивали и събори, както и в семейни и общностни обичаи и традиции.

Български фолклор- Лале ли си, зюмбюл ли си

Бавна мелодия на кавал в изпълнение на ДАНЧО РАДУЛОВ

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1994 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ -- Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция.Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество. „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората"

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ АТАНАС КОСТОВ -БАРОНА - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция.Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество. „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората"

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка годинана Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си вБългария танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който сеизпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1994г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка годинана Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си вБългария танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който сеизпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка годинана Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си вБългария танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който сеизпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция.Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество. „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората"

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1993 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция.Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1996 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ГОСПОДИН АНДРЕЕВ - Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, представлявайки ритуал за встъпването на юношите в мъжество. „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората"

Игнажден е! Внимавайте кой ще влезе пръв в дома ви! - Обредността е свързана с идеята за начало. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря.Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън. Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна. Полязването е свързано с обредни действия, основаващи се на инициалната магия, магията на първия ден.

Темпераментът на шопите се изразява и в народните танци в този край. Хората следват нестихващия ритъм на фолклорната музика. Те са изключително буйни, динамични и емоционални. Шопските танци са пъргави, закачливи и изпълнени с много сложни, разнообразни и бързо сменящи движения. Хората могат да акцентират или върху земята със стъпки, съсредоточени надолу, или да изместват фокуса към небето чрез подскачане и отделяне от земната повърхност. Характерни за шопските народни танци са пружинирането, треперенето и натрисането, особено в зоната на раменете. Често танцуващите играят хванати за пояса, приведени напред и леко приклекнали. В зависимост от музикалния съпровод, могат да се срещнат хора с малки, ситни или широки и високи стъпки. Хората в Шоплука се играят смесено. Хванати заедно танцуват и мъже, и жени. Силният емоционален заряд на танците се предава и към публиката. Това се изразява обикновено със силни и енергични провиквания и култовата фраза „Дръж се земьо, шоп те гази!“. Най-емблематичните народни танци от Шопската фолклорна област са „Граовско хоро“, „Ситно шопско хоро“, „Копаница“, „Шопска ръченица“, „Петрунино хоро“, „Касапско хоро“, „Дилмано“ и много други.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЛАМБО АЛЕКСАНДРОВ - „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората".Облеклото се планира около месец преди това, заедно с репетирането на песните. На Никулден се събират лични момци (куди) и си избират станиник (единствено той може да бъде задомен), който се намята с тежък ямурлук и тръгва с бъклица в ръка. Важен персонаж е котката, която трябва да занимава стопаните и да пази коледарите. На Коледния ден, се започва от къщата на станиника, след това се придвижват към тази на кмета, където при получено разрешение – се гърми пушка и накрая отиват при попа - където се бият черковните камбани и получават неговата благословия. Придвижвайки се от къща на къща под съпровода на една гайда, кудите танцуват уникалния ямболски коледарски буенек и след това се събират в центъра на града, за да се надиграват и да излъчат чий буенек е най-добър

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ - Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991г. С РЪКОВОДИТЕЛ ЦВЕТАН АНДРЕЕВ-

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ АТАНАС КОСТОВ " БАРОНА" - „Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората".Облеклото се планира около месец преди това, заедно с репетирането на песните. На Никулден се събират лични момци (куди) и си избират станиник (единствено той може да бъде задомен), който се намята с тежък ямурлук и тръгва с бъклица в ръка. Важен персонаж е котката, която трябва да занимава стопаните и да пази коледарите. На Коледния ден, се започва от къщата на станиника, след това се придвижват към тази на кмета, където при получено разрешение – се гърми пушка и накрая отиват при попа - където се бият черковните камбани и получават неговата благословия. Придвижвайки се от къща на къща под съпровода на една гайда, кудите танцуват уникалния ямболски коледарски буенек и след това се събират в центъра на града, за да се надиграват и да излъчат чий буенек е най-добър

Когато има много работа, родопчанинът отсича: „Льосна работа!” Всичко при него е бавно, тежко, спокойно… Такъв е и неговият танц – бавен и сдържан. Родопските танци се отличават със своята простота както по форма, така и по движение. Те са плавни и грациозни. Изпълняват се с чувство на достойнство под звуците на една или повече гайди или на песен. Мъжете играят по-свободно, правят широки стъпки, понякога клякат и коленичат. Жените стъпват в сгъстена редица, близо една до друга. Дори при бързите хорa запазват плътното си залавяне и стегнато тяло. Характерно в тази област е подредбата на хорото: първо се хващат мъжете (за длани или за рамо), а след това - жените. Залавянето между тях е ставало с кърпа.

„Това е точно мъжката сила, мъжкото начало, то съвпада с раждането на Христос и с новото, те трябва да покажат новата сила, която възниква и която озарява хората".Облеклото се планира около месец преди това, заедно с репетирането на песните. На Никулден се събират лични момци (куди) и си избират станиник (единствено той може да бъде задомен), който се намята с тежък ямурлук и тръгва с бъклица в ръка. Важен персонаж е котката, която трябва да занимава стопаните и да пази коледарите. На Коледния ден, се започва от къщата на станиника, след това се придвижват към тази на кмета, където при получено разрешение – се гърми пушка и накрая отиват при попа - където се бият черковните камбани и получават неговата благословия. Придвижвайки се от къща на къща под съпровода на една гайда, кудите танцуват уникалния ямболски коледарски буенек и след това се събират в центъра на града, за да се надиграват и да излъчат чий буенек е най-добър

Коледарите са част от българските коледни обичаи и традиции, свързани с празнуването на Коледа. Тези обичаи обикновено включват групи от млади хора или деца, облечени в специални костюми, които обикалят къщите и се възпеват за здраве и изобилие

ДОМАШЕН СЕЛСКИ БЯЛ ХЛЯБ

Хорото е смесено и се изпълнява под инструментален съпровод. То е живо, вихрено и динамично. Движенията се изпълняват широко, а играта на ръцете допринася за характерния северняшки стил на танцуване. Най-честата форма на изпълнение на хорото е полукръг. При изпълнението му, ръцете подчертават и подпомагат движенията на краката

Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.Ритмите на характерния единствено за Ямбол коледен буенек, водят началото си от първите десетилетия на миналия век.

ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ 1991 г. С РЪКОВОДИТЕЛ ДИМИТЪР РАДЕВ

Българските фолклорни танци могат спокойно да бъдат „осмото чудо на света“ ако анкетата се проведе сред всички, запознати с богатия ни фолклор. Хорото е толкова красиво и игриво, че ще ви се прииска да скочите и заиграете. Радвайте се на прекрасният фолклор, който ни представя по неповторим начин пред света. Хорцето е много динамично и красиво. Хората и носиите от Пиринската фолклорна област са истинско съкровище, което трябва да пазим, съхраняваме и предаваме на идващото поколение. Джангурицата произхожда от Македонската етнографска област (район Гоце Делчев). Тактовият размер на хорото е 9/8 или 9/16,

Българският фолклор включва и обичаи и обряди, свързани с различни събития в живота на хората. Тези обичаи се съхраняват и практикуват дори и в съвременното общество като част от културната идентичност на българите. Народните танци също са важна част от българския фолклор. Те се характеризират с бързи движения, богати орнаменти и красиви народни костюми. Всяко регионно област в България има свои собствени танци, които се предават от поколение на поколение.Българският фолклор е важен и незаменим аспект от културата на страната и се пази и празнува в множество фолклорни фестивали и събори, както и в семейни и общностни обичаи и традиции.Легендите и митовете в българския фолклор представляват богатство от разкази за герои, създания и приключения, които се пренасят устно от поколение на поколение и съчетават исторически и митологични елементи.

Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

Андрeeвден - Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората. Вярва се, че от този ден денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола. В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Още се смята, че мечката е

Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

В Шопската етнографска област може да се отделят няколко подобласти, които се различават помежду си по танците, песните и дори носиите: Шопски (Софийски), Граовски (Перник, Брезник, Трън), Кюстендилски, Самоковски, Ихтимански и Годечки. Шопите представляват една от най-обособените групи на българския народ. Това е една от най-големите и най-ясно очертани, със сравнително слаби примеси от другите краища, група. Българският феодализъм (боляри и манастири ;) е просъществувал сравнително до по-късно в тази област на България и това е било едно от условията за по-дълго запазване на много от старинните народни танци на българите от тези места. Именно тези традиции придават отличителните културни и битови особености на шопите. Като характер те са трудолюбиви, остроумни, находчиви, неспокойни, но надарени с хитрост и остро чувство за хумор. Чрез играта си шопите проявяват своята бързина и ловкост, играят леко и създават илюзия, че не стъпват на земята.

НЕСТИНАРИ "Огнена мистерия" От незапомнени времена в дебрите на мистичната Странджа планина живее необикновеното племе на нестинарите – „децата“ на свети Костадин, неизгарящите в огъня, прозиращите в бъдещето. Сякаш земята се разтваря и магията се случва, в писъка на гайдите и тътена на нестинарския тъпан, в сякаш оживелите икони и мисриса на тамян, нестинарите се разхождат в страховитата сила на огъня. Винаги има неща ,който умът и рационалното знание не успяват напълно да обяснят. Могат да се усетят само със сърцето – ако човек се откаже от установените си представи за възможно, надмогне страха си от неисвестното и отвори сетивата си за духовния свят. Нестинарството не е типично 3а цялата територия на България: регистрирано е единствено в Странджа. Изследователите очертават едно вероятно нестинарско землище с формата на триъгълник, чиито върхове са градовете Царево също Заберно, Визица, Стоилово, Колибите, Курудере, Яна и др.

БАНИЦА СЪС СИРЕНЕ ---Надали има човек, който би успял да обори твърдението, че българската кухня е една от най-богатите и разнообразни в света. В нея присъстват както изобилие от салати и супи, така и множество тестени и месни готвени ястия. Въпреки това, само при споменаване на словосъчетанието „традиционно българско ястие“ в главите на повечето от нас веднага ще изникне изображението на едно конкретно ядене – баницата – и то не коя да е, а домашно направената баница на баба. Приготвена от пластове тестени кори с различна плънка, в миналото баницата е присъствала на българската трапеза почти на всеки празник. В днешни дни обаче, тя постепенно е загубила връзката с празничната обредност и се е превърнала в ястие от ежедневието на малки и големи, и в един от символите на българската национална кухня.

Българският фолклор е изключително разнообразен и богат на традиции, предания, музика, танци и обичаи. Той отразява богатството на българската култура и история, пренасяйки уникалните черти на народа през вековете. Един от важните аспекти на българския фолклор е народната музика. Тя се характеризира с уникални ритмове и мелодии, често съчетани с традиционни инструменти като кавал, гайда, тъпан и други. Хората често танцуват на тези музикални изпълнения по време на национални празници и тържества. Във връзка с това, българският фолклор включва и традиционни танци, които са израз на националния характер и стил. Танците са част от множество обичаи и събития, свързани с живота и работата на хората в различните региони на страната

Коледарите са част от българските коледни обичаи и традиции, свързани с празнуването на Коледа. Тези обичаи обикновено включват групи от млади хора или деца, облечени в специални костюми, които обикалят къщите и се възпеват за здраве и изобилие. В региона на Ямбол, известни са Ямболските коледари . Това е група от мъже, които изпълняват специфичен обреден песенен репертоар и изпълняват различни танци. Те посещават домове и предприятия, където изпълняват традиционни коледни обреди. Този коледен обичай помага да се запази и прослави традиционната култура и културно наследство на региона. Ямболските коледари са част от богатото многообразие на българските коледни обичаи и допринасят за уникалната атмосфера на празничните дни.

Българският фолклор включва и традиционни танци, които са израз на националния характер и стил. Танците са част от множество обичаи и събития, свързани с живота и работата на хората в различните региони на страната. Личните обичаи и обръчи също са важен елемент от българския фолклор. Семейните тържества, сватбите, рождените дни и други събития се провеждат в съответствие с традиционни обичаи, предавани от поколение на поколение.

ТРАДИЦИОННАТА КУХНЯ НА НАШИТЕ ДЕДИ В средата на XIX и началото на XX век средностатистическият българин е непретенциозен по отношение на това какво се слага на трапезата му. Тя се е състояла обикновено от едни и същи продукти в зависимост от сезона. Самата храна както в селата, така и в градовете се е набавяла от собственото производство на домакинството – от полето или градината в двора. Традиционните български гозби като чорби, яхнии, пълнени зеленчуци са присъствали ежедневно на масата. По време на жътва, когато целият ден е преминавал в работа на полето, са се хранели само с хляб и лук, а ако не е имало пости – и сирене. Българска кухня предлага такова разнообразие от съставки, че няма как да се усети недостиг или непълноценност при храненето. За българина приготвянето на ястия не е призвание или някакво тайнствено изкуство, то е просто домашна работа, която трябва да се свърши, но е изключително важна част от ежедневието. Познатото ни днес сутрешно хранене или както всичко го наричаме – закуска, в миналото не е носило това наименование. То се появява по-късно главно под руско влияние. В традиционния ни етнологичен речник закуската се е наричала поручег или похапка. Така наречената похапка и обядът не са имали толкова важно значение – обикновено мъжете, отивайки да работят и децата, тръгвайки на училище, са носели храна със себе си за тези две хранения. От значение са били и условията, в които едно семейство живее – дали в града, или в селото.

Българският фолклор е изключително разнообразен и богат на традиции, предания, музика, танци и обичаи. Той отразява богатството на българската култура и история, пренасяйки уникалните черти на народа през вековете. Един от важните аспекти на българския фолклор е народната музика. Тя се характеризира с уникални ритмове и мелодии, често съчетани с традиционни инструменти като кавал, гайда, тъпан и други. Хората често танцуват на тези музикални изпълнения по време на национални празници и тържества. Във връзка с това, българският фолклор включва и традиционни танци, които са израз на националния характер и стил. Танците са част от множество обичаи и събития, свързани с живота и работата на хората в различните региони на страната.

Тракийска етнографска област Тракийската фолклорна област е най-обширната. В западната си част включва градовете, Пазарджик и Ихтиман, на изток стига до Бургас, като включва, Малко Търново и Странджанския регион, а на юг обхваща част от Родопите – градовете Чепеларе, Смолян, Мадан, Рудозем, Кърджали и Златоград. Танцът на тракиеца е огледало на неговия характер – улегнал, спокоен, стъпил здраво на земята, показвайки самочувствието на стопанин на плодородната низина, а тракийката стъпва ситно и пъргаво, без да се натрапва и покорно го следва. Характерно за мъжете е динамиката при пляскането на ръцете по бедрата и ходилата, и набиването на краката при „Тракийска ръченица“, „Трополи“.Ръченицата е български народен танц. Тя има индивидуален характер и, дори когато се играе от повече от един танцьор, те остават независими, като обикновено се състезават един с друг. Играе се в размер 7/16 . ръка и се развива от играещия. Тя има и множество местни названия.Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на държавата област. Според етнографската област и стила на изпълнение на основните видове ръченица са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.

За българина хлябът е свещен, незаменим. Думата „хляб“ в много случаи е приела значението на „хранене“ или „нахранване“. Една поговорка гласи: „Като има хляб, всичко има.“ Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлият хляб казват „душа“ или „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде. Има поверие, че топлият хляб е опасен, зараи одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си убиди(обиколи) нивката“. Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.

Българският фолклор е изключително разнообразен и богат на традиции, предания, музика, танци и обичаи. Той отразява богатството на българската култура и история, пренасяйки уникалните черти на народа през вековете.

Кукери в Разлог

Кукери в село край Карлово.

Мома, която не е била Лазарка, не може да се омъжи" - народна поговорка!

Легендите и митовете в българския фолклор представляват богатство от разкази за герои, създания и приключения, които се пренасят устно от поколение на поколение и съчетават исторически и митологични елементи.

Ямболският буенек датира от началото на миналия век и се провежда всяка година на Рождество Христово. Специфика на неповторимия обичай са единствените по рода си в България танцуващи коледари. Съществуват подобни разновидности, обвързвани с други празници от обредния български календар, но най-утвърдена за Ямбол остава именно тази коледна традиция. Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие, а името му идва от характера на танца, който се изпълнява – буен танц, бързо трополящо хоро. Съществуват няколко разновидности на традицията по различно време и в различни части на България, като най-утвърдена от тях е именно ямболският коледен буенек, отличаващ се с единствените по рода си танцуващи коледари в България.

ДА ЗАПАЗИМ БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР , ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ- ЯМБОЛСКИ КОЛЕДАРИ

Българският фолклор включва и обичаи и обряди, свързани с различни събития в живота на хората. Тези обичаи се съхраняват и практикуват дори и в съвременното общество като част от културната идентичност на българите. Народните танци също са важна част от българския фолклор. Те се характеризират с бързи движения, богати орнаменти и красиви народни костюми. Всяко регионно област в България има свои собствени танци, които се предават от поколение на поколение. Легендите и митовете в българския фолклор представляват богатство от разкази за герои, създания и приключения, които се пренасят устно от поколение на поколение и съчетават исторически и митологични елементи. Българският фолклор е важен и незаменим аспект от културата на страната и се пази и празнува в множество фолклорни фестивали и събори, както и в семейни и общностни обичаи и традиции.