Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
За българина хлябът е свещен, незаменим. Думата „хляб“ в много случаи е приела значението на „хранене“ или „нахранване“. Една поговорка гласи: „Като има хляб, всичко има.“ Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлият хляб казват „душа“ или „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде. Има поверие, че топлият хляб е опасен, зараи одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си убиди(обиколи) нивката“. Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.