Тракийска етнографска област
Тракийската фолклорна област е най-обширната. В западната си част включва градовете, Пазарджик и Ихтиман, на изток стига до Бургас, като включва, Малко Търново и Странджанския регион, а на юг обхваща част от Родопите – градовете Чепеларе, Смолян, Мадан, Рудозем, Кърджали и Златоград.

Танцът на тракиеца е огледало на неговия характер – улегнал, спокоен, стъпил здраво на земята, показвайки самочувствието на стопанин на плодородната низина, а тракийката стъпва ситно и пъргаво, без да се натрапва и покорно го следва. Характерно за мъжете е динамиката при пляскането на ръцете по бедрата и ходилата, и набиването на краката при „Тракийска ръченица“, „Трополи“.Ръченицата е български народен танц. Тя има индивидуален характер и, дори когато се играе от повече от един танцьор, те остават независими, като обикновено се състезават един с друг. Играе се в размер 7/16
. ръка и се развива от играещия. Тя има и множество местни названия.Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на държавата област. Според етнографската област и стила на изпълнение на основните видове ръченица са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.