В следващата статия са публикувани не правени от никого досега, изследвания на химическия състав на редица хомеопатични препарати. Те дават най-точни доказателства за безобразната практика на хомеопатичните компании-производители да използват най-обикновенна, непречистена захар,с обичайните за нея химически примеси, за производство на хомеопатичните глобули. Затова голяма група хомеопатични "лекарства" изобщо не са хомеопатични, а фирмените им етикети, в нарушение на Закона, са със съвсем невярно и подвеждащо съдържание относно химическия им състав.

9-ти СЕПТЕМВРИ🇧🇬❗️🇧🇬

" Ако се гримирам, съм фалшива.. Ако се облека добре, съм уличница. Ако имам тлъстинки, съм дебела. Ако казвам това, което мисля.., съм зле възпитана ... Ако не кажа нищо, съм проста .. Ако плача - правя "шоу". Ако имам за приятели мъже, съм лека. Ако се защитавам, съм враждебна. В днешно време...не можеш да направиш нищо без да си критикуван... И знаете ли какво..? Слабо ме интересува..! МОНИКА БЕЛУЧИ

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА Поклон, Бог да прости и незабрава! 🙇‍♀️🙏🕯🕯💗⚘️⚘️

Много, много се РАЗПИЛЯХА ВСИЧКИ, "удобни" са за "старите хиени", които пак ще спечелят, а десетките малки ще разпилеят гласовете и няма дори да "помиришат" Парламента❗️ ЖАЛКО! Ако бяха заедно, друго би било, но сговор няма и ВСЕКИ ЛИДЕР на партийна формация е отговорен за това "разпиляване"❗️🤔😠👇 «Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България» 1921 г. Гео Милев

Родина Обичам те като жена повлякла ме с безброй оглавници — о, малка, хубава страна на изпращелите държавници. Все тъй си детски жалка ти и в робство, и във независимост — тъй-важно-весела-почти измислена за Simplicissimus. Обичам те като жена със хиляди чаровни прелести — о, бедна, хубава страна на алчни, допотопни челюсти. Как всички твои синове от твоя образ са клиширани: дългът към тебе ги зове към непрестанно анпоширане! И ако ний пък се кълнем, че във борба за теб ще паднеме — то знай, че ние не крадем, защото няма как да краднеме! Обичам те като жена, която шепне обещания — о, малка, хубава страна на общогражданско мълчание! 1912г. Димитър Подвързачов - български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист. (1881-1937)

Violeta Radeva Markova: "Това писмо трябва да се прочете от всеки грамотен българин ! А тия , които се кичат с понятия , като свобода и демокрация , да го научат наизуст !" ***** ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ: Ти си славното знаме, под което вилнее позорът Есето е четено по Дойче веле на 2 юни 1976 г. Публикувано е без последната страница, която не е запазена. Георги Марков Втори юни 1976 година,далеч от България Драги Христо Ботев, Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо. Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега - в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш...

15 май - Международен ден на семейството!🍀💞 ЧАШИ ЗА ВИНО Когато бедността ми беше млада - като жена ми млада, като мен, - си купихме в една дъждовна сряда две чаши от един сервиз червен. Щастлива беше първата вечеря: две чаши вино - цяла нощ любов. А ето ме сега - от студ треперя след мебели със позлатен обков. До новия им плюш съм като старец. Те ще останат и след мене, знам, а във смъртта се влиза като в арест - със златни вещи не приемат там. Това ме мъчи днес и ме тревожи: дали и чашите ще станат прах. Износих тридесет и девет кожи и своя малка истина разбрах: след мъките и горестите наши, след часове на радост и на смях остават само тези двете чаши, а времето минава между тях. И скърцат нощните му дървояди. Да скърцат - за добро или за зло, - но мойте чаши ще останат млади, защото червей не яде стъкло. Защото само любовта векува, а всичко друго се превръща в прах. Със тези чаши плаках и пирувах и свойта малка истина разбрах: Не ми е нужно пухено възглаве, ни мебели със позлатен обков, Две чаши вино за едно "Наздраве", две чаши вино за една любов. ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ 🍀🍀🍀

9 май 1945 г. /Дамян Дамянов/ Небето беше нежно като ласка. Светът по детски се усмихна: “Мир!” Въздъхна, сне желязната си каска и смъкна изгорелия мундир. Светът бе пак такъв - в цивилни дрехи. В усмивката му светеше тъга. А върху оцелелите му стрехи пламтеше оцелялата дъга, която по един забравен навик за майски дъжд напомни изведнъж. Човечество, ти сякаш в миг забрави, че превалял бе кървавият дъжд. Ти пак се сети да подхванеш песен и да приспиваш рожби в колене, да мислиш за конете и овеса, макар че във пожарите последни овесът непоникнал изгоря… Човечество, ти беше много бедно войната всеки камък изора! Да, камъкът… И камъкът не стигна. И камъкът! А бе необходим - на всеки мъртъв паметник да вдигнем и дом за всеки жив да построим...

💗СПОМЕН ЗА ЛЮБИМ ПОЕТ💗 ДУШАТА МИ НЕ Е МОДЕРЕН РЕСТОРАНТ... Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами! Не искам да пилея гордия талант в дребнавости и лични, празни драми! - Когато цялата планета ври в борби и взрив тежи на дните в небосводите, когато следната година може би война ще връхлети върху народите! На колебливостта отхвърлям гневно бремето в излишна нежност и сантиментални думи! Аз искам в крак да бъда с марша смел на времето и да воюват стиховете ми - куршуми! За теб е труден моят път сред грохота, разбил съня на празна суета. Довиждане! Мен чака ме епохата, Сина си слънчев чака вечността. Пеньо Пенев

"...ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ..." ...1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. 3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. 4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6. на неправда се не радва, а се радва на истина; 7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат... (Из Първо послание на Св.ап.Павел към коринтяни, от гл.13) Изображение - Уикипедия👇

Страстите Христови (от старобълг. *strastь „страдание“ < *strad- „страдам“) според синоптичните Евангелия е съвкупността от събития, принасящи физическите и духовни страдания на Исус Христос през последните дни на Страстната седмица, и по-специално през последните часове от земния път на Бог Син в християнството, т.е. непосредствено преди Христовото разпятие. Църквата възпоменава Страстите Христови в последните дни преди Великден.-Уикипедия

https://www.facebook.com/share/p/GursefK2HHM3XvYU/

Защо приех номинацията на „Възраждане“ ? Ще започна с благодарност към всички хора от десетките структури на партия „Възраждане“, които ме предложиха за участник в предстоящите избори за Европейски парламент. Признанието на толкова много хора е задължаващо. Това е не просто висока оценка за обществената ми дейност до този момент. Това е преди всичко призив за още по-активна работа в защита на българските национални интереси, в защита на свободата и на демокрацията, която през последните години е атакувана. През вече немалкото на брой години, в които присъствам в общественото пространство, винаги съм защитавал свободата на личността и независимостта на държавата. За мен тези две неща не могат да бъдат разделени едно от друго. Няма как да бъдеш свободен в държава, която е подчинена на чужди центрове на власт. Директно казано, невъзможно е да си свободен в България, ако държавата ни е безгласен изпълнител на нарежданията, идващи от Брюксел или от Вашингтон. Точно заради това винаги съм защитавал две много ясни позиции. Първо, всички ние, гражданите на България да имаме правото да изразяваме свободно мнението си, без значение дали то се харесва или не на управляващите у нас и в чужбина. И, второ, винаги съм твърдял, че нашите национални интереси трябва да стоят над всичко останало и особено над онези изпразнени от съдържание евроатлантически ценности. По време на дългогодишната ми работа в БНР и в други електронни медии, в стотиците статии, които съм публикувал в много списания.

БЪЛГАРИЙО, ГРАДИНАТА НА БОГА Тодор Лицов Българийо, градината на Бога! От твойта хубост нося в своя ген! Щастлив съм , че да любя още мога земята във която съм роден! Опива ме дъхът на равнините. На планините гордостта съм взел. Ти още си ми радост за очите - научих се от тебе да съм смел! Един народ от подвизи и слава, непреклонил пред никого глава, той моя искрен поклон заслужава. За теб да пея, рай да те зова! Но в тази пролет слънчева и топла усещам мъка в твоето сърце. Усещам скрити тихите ти вопли. Че в теб се впиват хиляди ръце! А искам като майка да те пазя! От твоите безбройни врагове! Към тебе пращат порции омраза. А ти отнемат златни синове! И тръпна за съдбата ти вековна, която искат да преиначат! Не ще приемем чашите с отрова! Ти ще блестиш и в бъдещия свят! Щастливец съм, че още в тебе мога да преоткривам българския ген! Българийо, градината на Бога, от твойта прелест кой не е пленен?! 15.04.2024

Честит празник, мили дами! САМО ЗА ЖЕНИ Миряна Башева На земята отдавна сме стъпили здраво, на ръце не ни носят, не целуват ръка. Даже своите рицари неведнъж утешаваме върху крехтите си уж рамена. И си пъдим сълзите, и се правим на силни, но не знаем, не знаем дали не грешим, че зад мъжки професии се мъчим да крием своите женски слаби души. Ех , момичета - и на 20 и на 30 по две, даже до смърт да обичаме, пак не падаме на колене!

https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/oficialni-praznici/natsionalen-praznik.html

ЗНАК Няма ги Стефан, Стояна, Татяна. Няма го вече Иван Иванов... Цяла плеяда вече ги няма, нищо, че всичко днес е любов. Без Вачков, Невена и без Анастасов светът не е същия вече край нас. Думата "няма ги " вече е гласност при всеки режим и при всякаква власт... Цяла епоха край нас си отиде. Млъкнаха Павел, Валери, Дамян... Как искам само за миг да ги видя в шумната зала от своя таван... Цяла епоха край нас се изниза... Няма го вече отдавна Емил. Само от време навреме тук с песен той слиза, ако си дал, и ако си бил... В песен се връща. И ще си иде. В гробище споменът няма адрес. С него живеем с вас все в панихида и като знак на очакване днес... Лозан Такев

ПО ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА Моника Белучи взе, че остаря и то остаря без да иска разрешение от никого. Тя дори има смелостта да показва спокойно своите бръчки, торбички под очите и излишни килограми на всеобщ показ. И това наистина е прекрасно! Защото най-накрая някой трябваше да покаже на целия свят, че можеш да остаряваш красиво и достойно и без да губиш скъпоценни години от живота си, за безсмислена борба с природата.Моника Белучи взе, че остаря и то остаря без да иска разрешение от никого. Тя дори има смелостта да показва спокойно своите бръчки, торбички под очите и излишни килограми на всеобщ показ. И това наистина е прекрасно! Защото най-накрая някой трябваше да покаже на целия свят, че можеш да остаряваш красиво и достойно и без да губиш скъпоценни години от живота си, за безсмислена борба с природата. Донка Стойнова

🇧🇬💗💗💗🇧🇬 ОБИЧ е тази земя, с извори сребърнобели, с властно море, с върхове там към небето поели. Воля е тази страна, пазила древния ключ, скътан в шевицата на риза за празничен случай, щедро трудът ѝ вграден в песни немерено силни на морни жътвари в кръвта…Танците ѝ - стъпки ситни нежно обхождат страстта, в тях любовта се оглежда, румено-бяла гори винаги млада надежда… В мрачната сива тъга, вика децата си с горест, пази тя мъдро духа, с вярата свидна за Горе. Диана Атанасова "Тази песен"

ОТИДЕ СИ ИВАН ИВАНОВ (1951-2024г.) 🙇‍♀️🙇‍♂️ ДУША Не купувайте дом за душата! Аз платих и я пъхнах в черупка. Тясно ѝ беше и ме упрекна, че съм направил скъпа покупка. Тесен дом за душата си купих, а пък тя за простори мечтала! За отплата получила не свобода, а затвор - във черупкова стая... Заживя тя във тъмна обител... Непростимата грешка, душата подведе... Моят подарък - черупката скъпа, не в простора! Във ад я въведе. Затова за душата подслон не търсете! Нейната волност е свято причастие... Скрита в черупка душата умира, а пък ние все търсим щастие!!! (Иван Иванов)

https://pandor.blog.bg/lichni-dnevnici/2023/02/15/krasiva-i-stoinostna-bylgarska-poeziia-na-gramoten-bylgarski.1855836

https://24may.bg/2024/01/02/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%8f%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82/?fbclid=IwAR1qR_TPNXZW07E2SZiCWH1Ib937k_xaDnsEtD70WbBkIO1on2xUqzr3LYs

Капитализъм - "сърбаме попарата" МУ, вярно било, не са ни лъгали, живеем го...😒😠⁉️

👉...още: На земята е имало стотици велики революции, всяка има своята история, но тази, която никога не се е сбъдвала, би трябвало да е Революцията на децата ни. Да се изправят пред бащите си, пред света- непоколебими, с най-силното си оръжие (тяхната безспорна невинност), да застанат смело дори пред дулата на оръжията и техните чисти очи да изпепелят гнева на воините, да им върнат разума, да стоплят коравите и безмилостни сърца на безпощадните бащи, забравили смеха на своите деца, за да видят щетите, нанесени на света, този свят, в чиято люлка се люлее цялото неосъзнато човечество. Горката Земя... незавидна е съдбата ù, а Содом и Гомор не успяха да пречистят греховете на човечеството, дори разпнатият от хората Бог - младенец умря с думите – „ Прости им отче, те не знаят какво правят“. Аз обожавам дъщерите си и техните деца, обожавам всички деца на моя свят, те са смисъл за живот, моя извор за жива вода, но бих ги хванал за ръка и бих застанал с тях пред дулата на бащите забравили, че светът може да е много по - различен, ако го погледнем през техните детски очи! Свят, отдаден на обич и топлота, на нежност и чисти помисли. Свят за мир и уважение, за зачитане на човечеството, за един по-добър и вълшебен живот!

Кой иска планетата за себе си Боби Кастеелс Има нещо много объркано в моя свят. Всеки ден се вглеждам в очите на моите дъщери и техните деца. Най-малката е едва на 13 години. Откривам прелестта на вселената през техния поглед... и не разбирам как един баща, изгрял в зениците на любимата си рожба, е способен да убива бащите на други деца, без да види болката в тези на своите собствени, ако това се случи с него. Коя земна или неземна сила може да те накара да натиснеш спусъка (който и да е врагът ти), за да причиниш такава безнадеждна горест в слънчевия свят на детинските мисли? Видях и деца с Калашници в ръце. Бащите им се гордеят с тях и тъпчат в локвите кръв на собствените си синове, убити в името на една никому ненужна и жестока религиозна война, война на интереси, водена от бащи и майки. Война на капитала и неутолимата жажда за контрол над енергийните ресурси на планетата. Дали някой от тях се е замислил поне веднъж за горчивите сълзи на сираците по неволя. За разрухата, предизвикана от религиите, в името на вечното ДОБРО. За ръждата на майката планета (цивилизацията)... На земята е имало стотици велики революции, всяка има своята история, но тази, която никога не се е сбъдвала, би трябвало да е Революцията на децата ни. Да се изправят пред бащите си, пред света- непоколебими, с най-силното си оръжие (тяхната безспорна невинност), да застанат смело дори пред дулата на оръжията и техните чисти очи да изпепелят гнева на воините, да им върнат разума...още...

Все някога (в памет на Отец Боян Саръев) Все някога ще дойда да отпия сили от Родопа планина. Сълза сред върховете ѝ да скрия и чан да ме събуди в ранина. Все някога отново ще се върна в "Утробата" на майката Земя, Перперикон де ме обгърне с магията на стари времена. А после, с писък на ручило на тежка сватба ще вървя и с тайно билково мастило прокобата ще разваля. Сред каменните гъби ще ме види денят - напет юнак, красив и млад. Помислил ме за нежна нереида ще иска да ме води в Златоград! И слънцето ще завърти поднос със две кафета във филджани. От билото Орфей ще слезе бос с мелодия душите да нахрани... Все някога отново ще е там душата ми на самодива, да види как най-българският поп с един имам сеят братски свещената ни камениста нива. Ж. Д. - Lucky (Живка Добрева - Лъки!!!)

Светли РОЖДЕСТВЕНСКИ дни за всички с обич и мир в душите!🙏🎄🌟💖

Песен за България България - в невинната ръка на малкото момиченце, което рисува върху черната дъска небе и бели птици по небето. България - в най-сладкия прашец по устните на младото момиче, което със зеници от синчец за първи път изрича "Аз обичам". България - горяща бяла свещ от мойта обич и от мойта вяра. България - в божествения звън - звъна на православната камбана. България - във златния обков на старите, добри, свещени книги България - в голямата любов, неокована в никакви вериги. България със залез като мед, чиято сладост вечер ме омайва. България - в старинния портрет на майка ми в една безлюдна стая. Йордан Янков

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...в офшорни фирми и острови. И всеки, който те попита защо, да е путинист, ама от най-върлите. Фашизъм е и това, да се правиш на ударен и на хампи и да се опитваш да чуруликаш като славейче, докато гарванът грачи грозно, зловещо. Честна дума, такова тържество на байганьовщината не съм виждал. Ама Алеко, както знаете, го убиха много отдавна близо до Пещера… Николай Милчев

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...крадливо и робско изкуство, наречено българска политика. Разбира се, че съм лично засегнат, разбира се, че ми капе кръв на корема. Но от друга страна, си казвам – няма как да не е така, просто няма как – ние сме си такива. После влязох и в една книжарница. Боже господи, не е останал човек, който да не е написал книга срещу концлагери, репресии. Не остана политик, естраден певец, фолк певец, художник и писател и дъщери и синове на такива личности, които да не издадоха правилни антикомунистически книги. Партизанската литература ряпа да яде. Още една дума напоследък много се използва и повтаря – фашизъм, пълзящ фашизъм, варварство, талибанство. Само ще вметна, че преди близо година написах статия, в която казах, че фашизмът е тук. Надявам се, че този път фашизмът няма да ни изпозатвори и да ни направи безследно изчезнали. Надявам се, ама знае ли човек? Според мен днешният фашизъм означава изобщо, ама изобщо да не ти пука за нищо друго, освен за това да ти изпукат коленете, докато правиш поклон на новия господар. Робството е фашизъм и в този фашизъм нищо никога не е спирало и свършвало. Само чакаме някой велик музикант като Васко Кръпката да възвеличи свободата. Неговата свобода – от вилата му в полите на Витоша. Фашизъм е и още да мислиш, че времето ти принадлежи, че ти и само ти си геният, че ти и само ти трябва да бъдеш навсякъде – в посолства, в Брюксел, в учебници, в читанки, в Народно събрание, в кабинети, в коли, в самолети, в швейцарски банки, ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...жалка и презряна. Предателите и еничарите, колкото и да ухаят на парфюми и солариуми, винаги миришат на боклук и тиня. Някакъв тежък, огромен комплекс лежи върху този иначе добре изглеждащ мъж с минало. Точно днес, когато Паметникът остана без глава и фигури, Съдът реши, че нещо не е наред и махането било незаконно. Ако някой си мисли, че ще има пострадал, наказан или осъден за това беззаконие, дълбоко се лъже. Нито Трайчо Трайков – злополучният плажен министър, а сега кмет на Средец, нито областната управителка, нито нейният заместник, който като пълен малоумник се снима с ръката и шмайзера, нито юнният кмет на София Терзиев, нито флексаджията, нито флексът ще пострадат. Напротив – това ще им се препише като геройство и заслуга от вихърната демократична общественост. Много, ама много ни подценяват, направо не ни броят за нищо, като си мислят, че не знаем защо го правят, на кои скути се кланят и чии задни части са готови да оближат. Сега е моментът на наддаването, дами и господа, и в него пръв се включи вечно руменият и здрастващ Александър Йорданов. Той иска паметникът да бъде стрит, смачкан, изпочупен и захвърлен. Даже се е прицелил в паметник на маршал Жуков. Представете си за миг само тази картина – Александър Йорданов бута паметник на маршал Жуков. Самата мисъл, че Пеевски, Йордан Цонев и Бойко Борисов искат да бутат съветски паметници и се пишат за първи евроатлантици, показва, че България – цялата вече, е музей на лицемерното, крадливо...

Николай Милчев : Днес си дойдох за малко в София. И най-естествено за мен, като първи мазохист, минах покрай това, което е останало от Паметника на съветската армия. Не искам да минавам покрай паметника и не мога, и не мога. Нарочно вземам автобус, който спира по-далече от Орлов мост, обаче в края на краищата тичам при Паметника. Заграден в огромна клетка и обявен за праисторическо диво животно, Паметникът беше останал само на камък. На върха му нямаше нищо. Така е с върховете – на тях няма нищо. Гледаш, гледаш – небе. Питам се – и небето ли е нищо? На тумби, на тумби полицаи стърчат и се прозяват край него – охраняват го един вид. Опитах се да надникна в очите им, да усетя какво мислят и чувстват. Беше им все тая. Говореха си нещо за пари и чух да споменават сумата хиляда. Голяма дума е тая дума – хиляда. Всеки иска да иляди, ама не може. Нито Паметникът може да иляди, нито тия, които го оставиха в клетка. Някога около Паметника беше Зоологическата градина. Сега остана само една клетка с един звяр. Обикалям аз около Паметника, разглеждам останките и фосилите и като в чудна приказка – насреща ми Иво Инджев – загорял, бронзиран, щастлив, облечен лежерно и с бяло кученце, разхожда краката си и еничарското си сърце и се радва, и лети направо. Сигурен съм, абсолютно съм сигурен, че под бронзираната му физиономия има не радост, а шлака и утайка. Колкото и да се прави, че не ме вижда и че не вижда хората, той знае, много добре знае кой е, и знае, че новата му роля е жалка...

Софийската Мадона на XXI век, низвергната с рожбата си!☹️😪

В ПЛОВДИВ СМЕ... Ivo Cholakov Photography

БЪЛГАРИЙО, ЕДНА ЕДНИЧКА... Наслушах се на думи умни, нагледах се на кадри пищни... Едни и същи, все тъй шумни, изтъркани, многогодишни... Парад... Войничета във строя... И марш... Синхронни като кукли. Любима моя... Малка моя... Къде си всъщност... Там ли? Тук ли? Щастлива ли си днес? Едва ли... Защо е тъжно, мили Боже... И президент... и генерали... И премиер... Министри – тоже... А там, във дъното – Народът... И зад преградата кибича. На изхода или на входа... Не знае сам, че те обича... Години... Толкова познато... Ту се ядосва... Ту се вайка... Обича те неосъзнато... Тъй както се обича майка... Българийо... Една-едничка... Дай знак... Дали си уморена... Дали не си съвсем самичка на тази европейска сцена? Как търпеливо се стараеш... И изпълняваш чужда роля... Красавице!... И днес играеш... Послушно... Не по своя воля... Такава ти била съдбата... Друг вместо тебе да решава. Интрига...Толкова позната... Обичам те... Макар такава. Нещастна, унизена, бедна, но жилава и издръжлива... Ти... Наша първа и последна... И жива още!... Жива! Жива! Недялко Йорданов

☹️😪🙇‍♀️ ДОЖИВЯХМЕ Какво доживяхме Господи... Господи, какво доживяхме... Горе... Ръка отрязана... Вързана яко... Видяхме. Плува във въздуха... После слиза надолу горката... Време е... Време е вече... Ще я последва главата Тялото на войника... Режем... Как е останал... И на работника, който до него прав е застанал. Режем и двамата... Хвърляме някъде там.. След което следва бюстът на майката и главичката на детето. Време му беше, нали... Стига ни е напомнял как го посрещнахме радостно с цветя вместо със бомби. И как със него тръгнаха хиляди наши войничета... За да спасяват България, защото си я обичаха. А бомбите падаха яростно... В зимните дни отминали. И самолети стотици... И колко хора загинали... Кой да помисли тогава от тези хорица... Клетите... Че ще издигнат в София паметник на самолетите. А този паметник... Долу!.. Днеска кому е потребен. Някакъв си войник... И работник... И майка със бебе. Мила Българийо...Пак ли?.. Вечно добра... И послушна... Толкова мъки понесла... Нима си пак равнодушна? НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ 14 декември 2023 година

ЛОЗАН ТАКЕВ ПАМЕТНИКЪТ В КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА Отрязаха ръката на войника . Финал на всички истини , лъжи ... Безсилие пред Паметника вика . Там долу сглобката разрязана лежи ... Нощта не ражда нищо светло , нищо чисто . Нощта е мракът в нашите очи ... Убиха Паметника нови хитлеристи , а съвестта ранена стене и мълчи ... Това било и край на МОЧА , викат обезумели разкривените уста ... Отрязаха ръката на войника . Угасна слънцето окървавено през нощта ... И как ще бъдем утре също хора ? И как ще пеем , че живеем в земен рай !? Не може с флекса , с крана да събориш , да срежеш паметта за оня ден Девети май ! Ще минат още много дни , години . Без референдуми съветският войник остава в тази Княжевска градина и част от своя паметник велик ...😪

Не остарявай, любов! Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък - късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля, кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл - всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай! Недялко Йорданов 💗💗💗 Худ.Атанас Вранчев(?)

Днес е рожденият ден на Никола Вапцаров. Едно стихотворение, писано в началото на т.н. Преход. ЗА ВЯРАТА „ И бронебойни патрони за нея няма открити!“ Никола Вапцаров Приижда неверие – тъмни талази напират. Поете на вярата, искам на теб да приличам, но вече потънаха бившите наши кумири и аз се променям, и ставам неволно скептичен. Разбирам по-ясно от всякога, че идеалът не е във портретите, дето висят по стените, не е във докладите, чути в тържествени зали - той трябва да бъде дълбоко у нас, във душите. И вгледан във своята, виждам, че будена дълго с големи, но празни слова днеска вярата крета. Ти знаеш добре водолаза, останал без въздух, това без мечта и без вяра е всъщност поетът. Макар че да дишам в сравнение с теб ми е леко, аз пак ти завиждам сега за килията мрачна - с мечтата за дните честити там пеел човекът и с вярата своя по-силен бил той от палача. Поете на вярата, дай ми ръка да премина през тази река, придошла на жестоки талази, измокрен до кости и мъртъв дори на половина! Но вяра – пшеничено зърно – поне да опазя. Автор -Tanio Klisurov

Бутоните ми НАСТРОЙКИ и ИЗХОД в профила не работят❗️❗️❗️ Многократно помолих за помощ или изтриване на ПРОФИЛА (аз нямам достъп до ИЗТРИВАНЕ или ИЗХОД(?), но няма съдействие от админите⁉️ Май ТОВА ЩЕ Е ОТ МЕН В МРЕЖАТА - до тук❓️❓️❓️