БЪЛГАРИЙО, ГРАДИНАТА НА БОГА

Тодор Лицов

Българийо, градината на Бога!
От твойта хубост нося в своя ген!
Щастлив съм , че да любя още мога
земята във която съм роден!

Опива ме дъхът на равнините.
На планините гордостта съм взел.
Ти още си ми радост за очите -
научих се от тебе да съм смел!

Един народ от подвизи и слава,
непреклонил пред никого глава,
той моя искрен поклон заслужава.
За теб да пея, рай да те зова!

Но в тази пролет слънчева и топла
усещам мъка в твоето сърце.
Усещам скрити тихите ти вопли.
Че в теб се впиват хиляди ръце!

А искам като майка да те пазя!
От твоите безбройни врагове!
Към тебе пращат порции омраза.
А ти отнемат златни синове!

И тръпна за съдбата ти вековна,
която искат да преиначат!
Не ще приемем чашите с отрова!
Ти ще блестиш и в бъдещия свят!

Щастливец съм, че още в тебе мога
да преоткривам българския ген!
Българийо, градината на Бога,
от твойта прелест кой не е пленен?!

15.04.2024

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.