ПРОДЪЛЖЕНИЕ
...крадливо и робско изкуство, наречено българска политика.
Разбира се, че съм лично засегнат, разбира се, че ми капе кръв на корема.
Но от друга страна, си казвам – няма как да не е така, просто няма как – ние сме си такива.
После влязох и в една книжарница. Боже господи, не е останал човек, който да не е написал книга срещу концлагери, репресии. Не остана политик, естраден певец, фолк певец, художник и писател и дъщери и синове на такива личности, които да не издадоха правилни антикомунистически книги. Партизанската литература ряпа да яде.
Още една дума напоследък много се използва и повтаря – фашизъм, пълзящ фашизъм, варварство, талибанство. Само ще вметна, че преди близо година написах статия, в която казах, че фашизмът е тук. Надявам се, че този път фашизмът няма да ни изпозатвори и да ни направи безследно изчезнали. Надявам се, ама знае ли човек?
Според мен днешният фашизъм означава изобщо, ама изобщо да не ти пука за нищо друго, освен за това да ти изпукат коленете, докато правиш поклон на новия господар. Робството е фашизъм и в този фашизъм нищо никога не е спирало и свършвало. Само чакаме някой велик музикант като Васко Кръпката да възвеличи свободата. Неговата свобода – от вилата му в полите на Витоша.
Фашизъм е и още да мислиш, че времето ти принадлежи, че ти и само ти си геният, че ти и само ти трябва да бъдеш навсякъде – в посолства, в Брюксел, в учебници, в читанки, в Народно събрание, в кабинети, в коли, в самолети, в швейцарски банки, ...

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.