9 май 1945 г.
/Дамян Дамянов/

Небето беше нежно като ласка.
Светът по детски се усмихна: “Мир!”
Въздъхна, сне желязната си каска
и смъкна изгорелия мундир.
Светът бе пак такъв - в цивилни дрехи.
В усмивката му светеше тъга.
А върху оцелелите му стрехи
пламтеше оцелялата дъга,
която по един забравен навик
за майски дъжд напомни изведнъж.
Човечество, ти сякаш в миг забрави,
че превалял бе кървавият дъжд.
Ти пак се сети да подхванеш песен
и да приспиваш рожби в колене,
да мислиш за конете и овеса,
макар че във пожарите последни
овесът непоникнал изгоря…
Човечество, ти беше много бедно
войната всеки камък изора!
Да, камъкът… И камъкът не стигна.
И камъкът! А бе необходим -
на всеки мъртъв паметник да вдигнем
и дом за всеки жив да построим...

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.