НАХОДКА СЛЕД ДЪЖДА Блестящата дъга на червея дъждовен, в която слънцето си разиграва коня, накара ме за детството да си припомня, за патината по лъжицата оловна, с която си ровичках кротко в пясъка – посипан щедро по брега на Искъра. И моите открития ме радваха, не съм се стряскала – и всяко трънче в показалеца приемах присърце. Не знаех що е тайна, що е откровение, не знаех, че природата дели се на мъртва и на жива. Тя все още за мене бе добра, красива мисъл. © Илиана Илиева

Иван Тренев говори за тайния архив на Васил Левски в чужбина! https://www.youtube.com/watch?v=ZgFrotsxpeE

ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО Лових светулки в шепите на детството. В прегръдката те гаснеха след миг. А аз си мислех – светлината лесна е! И щом я хванех, губех дъх и вик. И ставах малка плаха победителка на краткото сияние в нощта. На заранта светулките ме питаха: - Защо заробваш светещи неща? Тогава нямах вяра на въпросите, чиито отговори са съвсем далеч – ръцете ми се учеха да носят. Не знаеха какво е светла сеч. Настава есен. Вече не посягам на никоя свободна светлинка. Натрупах жътви в светлината блага и не ловя светулки хей така. © Илиана Илиева