Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
НАХОДКА СЛЕД ДЪЖДА
Блестящата дъга на червея дъждовен,
в която слънцето си разиграва коня,
накара ме за детството да си припомня,
за патината по лъжицата оловна,
с която си ровичках кротко в пясъка –
посипан щедро по брега на Искъра.
И моите открития ме радваха,
не съм се стряскала –
и всяко трънче в показалеца приемах присърце.
Не знаех що е тайна, що е откровение,
не знаех, че природата дели се на мъртва и на жива.
Тя все още за мене бе добра,
красива мисъл.
© Илиана Илиева
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.