Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО
Лових светулки в шепите на детството.
В прегръдката те гаснеха след миг.
А аз си мислех – светлината лесна е!
И щом я хванех, губех дъх и вик.
И ставах малка плаха победителка
на краткото сияние в нощта.
На заранта светулките ме питаха:
- Защо заробваш светещи неща?
Тогава нямах вяра на въпросите,
чиито отговори са съвсем далеч –
ръцете ми се учеха да носят.
Не знаеха какво е светла сеч.
Настава есен. Вече не посягам
на никоя свободна светлинка.
Натрупах жътви в светлината блага
и не ловя светулки хей така.
© Илиана Илиева
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.