Българи-народе, не обвинявайте младежта, себе си обвинявайте! Вашата младеж расте такава, каквато вие я възпитавате.
Как възпитавате младежта? НИКАК! Майките са заети с домакинството - с кухнята, с пазара, с чистене и миене, с пране. Бащите са заети с работата си, с търговия, със служебни дела. До късно вечер стоят по барове, кафета и клубове, с децата си не се занимават, почти никога!
Нямат време, а е и уморително. Не разговарят с децата си, които копнеят за тия моменти на диалог. Не се интересуват от техния живот. Детското време, ум, душа, като изоставена нива се обръщат в пущинак, с нищо добро не се засява.
Ако на децата се говори понякога за доброто, за истината, за любовта, за Бога, говори им се обикновено с някакви окаменели, корави, сухи, готови чужди думи. Не искат и не умеят родителите, учителите и обществото ни да заинтересуват техния ум, не сгряват тяхната отзивчива, впечатлителна душа.
Казано по съвест, децата и при родители, лели, чичовци и всички роднини растат като сираци.
Децата може би добре се хранят, обличат ги, грижат се за тяхното здраве, но до престъпност малко мислят за здравето, чистотата, за ситостта и украшението на детския ум и душа с добродетели - с християнски добродетели!
Когато пораснат, когато започнат да разбират всичко, каквото виждат около себе си, в семейството, в училището, сред приятелите, какво слушат? "Не лъжи! Това не е добро, това е отвратително! Грях е! Бог не обича това!" А сами лъжат и мамят. Лъжат се един друг, лъжат ближните си.