Виждаме деца с изпити тела, протягащи треперещи ръце за троха хляб. Това не са просто чужди деца, те са нашите деца, децата на Бога, които страдат, защото ние сме забравили за тях. Нашите души ще бъдат съдени не по броя на домовете, които сме построили, нито по богатствата, които сме натрупали, а по милостта, която сме проявили.
Какво е нашето оправдание, когато един банан или една ябълка, които изхвърляме без да се замислим, могат да нахранят гладуващия? Какво е нашето оправдание пред Бога, когато виждаме тези снимки и мълчим? Нека не забравяме, че грехът на бездействието е не по-малък от греха на злото. "> Виждаме деца с изпити тела, протягащи треперещи ръце за троха хляб. Това не са просто чужди деца, те са нашите деца, децата на Бога, които страдат, защото ние сме забравили за тях. Нашите души ще бъдат съдени не по броя на домовете, които сме построили, нито по богатствата, които сме натрупали, а по милостта, която сме проявили.
Какво е нашето оправдание, когато един банан или една ябълка, които изхвърляме без да се замислим, могат да нахранят гладуващия? Какво е нашето оправдание пред Бога, когато виждаме тези снимки и мълчим? Нека не забравяме, че грехът на бездействието е не по-малък от греха на злото. "> Post preview | Мрежата
vasil_77
Sun Nov 24 2024 | 31 Следващи Последвай

От името на един свещеник, който е потресен от истината на нашето време

Скъпи братя и сестри,

Погледнете тези кадри. Не просто ги вижте, но ги осмислете дълбоко в сърцата си. Това не са просто образи, това са свидетелства за човешка болка, за забравената човечност, за света, който е потънал в безчувствие и себелюбие. Нима може сърцето на който и да е християнин да остане студено пред тези картини?
Днес светът е пълен с парадокси и абсурди. В шампоана на богатия има повече плодове, отколкото в чинията на бедния. Как стигнахме дотук? Бог ни създаде, за да бъдем братя и сестри, да се грижим един за друг, да споделяме хляба си и да помагаме на ближния. Вместо това, алчността и егоизмът ни заслепиха. Забравихме думите на Христос: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани" (Матей 5:7).
Виждаме деца с изпити тела, протягащи треперещи ръце за троха хляб. Това не са просто чужди деца, те са нашите деца, децата на Бога, които страдат, защото ние сме забравили за тях. Нашите души ще бъдат съдени не по броя на домовете, които сме построили, нито по богатствата, които сме натрупали, а по милостта, която сме проявили.
Какво е нашето оправдание, когато един банан или една ябълка, които изхвърляме без да се замислим, могат да нахранят гладуващия? Какво е нашето оправдание пред Бога, когато виждаме тези снимки и мълчим? Нека не забравяме, че грехът на бездействието е не по-малък от греха на злото.

vasil_77
Sun Nov 24 2024 | 31 Следващи
2 0 0 0 3 0
Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.