Зелено. Пролетно. Зареждащо. Родопи, толково приветливи, магични и живи. Обожавам да ги посещавам. Всичко в планината ми е на сърце. Обичам си и морето, но планината ме влече повече - живопис и история. Перфектната уикенд разходка...по топлото, разбира се!

По пътя към водопадите...на кон! Еми, преживяване си е. Всеки може да катери нагоре пеша, но не всеки се амбицира да язди кон. Каньонът на водопадите е едно от онези места, които съм посещавала повече от един път. С интересен заряд те посреща това място. Гората има истории, които да си разкаже чрез шумоленето на листата. Красиво място с интересни попадения. 👉Тук вече имаме ъпгрейд с облекло и обувки. Теренът е проучен. А интересен факт е, че 30 часа по-рано бяхме на 30° в Ханиоти, Гърция и с песен на уста се озовахме на 4° планински въздух. Трепач!

Връщайки се назад в спомените си за прехода към Райското пръскало, осъзнавам че в съзнанието ми тази дестинация се е запечатала като една от най-живописните, които съм посещавала. Но докато се потапям в момента, се сещам и за друго - трудния преход, който коства цял един осеян с личностни препятствия ден на мен и групата млади и нищо неподозиращи ентусиасти. А тази мисъл от своя страна ме навежда към една интересна екзистенциална сентенция - всичко лошо и тежко се забравя, остава само хубавия момент и крайната цел. Обожавам тази способност на мозъцити ни. Това ни дава шанс да растем и да се развиваме. Казват му положителни емоции. Какво пък, нали за това са разходките из природата - да се откъснем от комфорта, да заредим батериите и да потънем в тишината на величието на природата! Пожелавам си повече от тях!

Еми, това е... Изплитам си моята мрежа от въздействащи места с малко словоизлияния за цвят. Стартирам с една преливащорозоволилавоесенна снимка на любимия Бургас. Този залез ни остави да си помълчим с морето и да си разкажем за бляновете и мечтите. Уникалност на момента, пожелай си!