Връщайки се назад в спомените си за прехода към Райското пръскало, осъзнавам че в съзнанието ми тази дестинация се е запечатала като една от най-живописните, които съм посещавала. Но докато се потапям в момента, се сещам и за друго - трудния преход, който коства цял един осеян с личностни препятствия ден на мен и групата млади и нищо неподозиращи ентусиасти. А тази мисъл от своя страна ме навежда към една интересна екзистенциална сентенция - всичко лошо и тежко се забравя, остава само хубавия момент и крайната цел. Обожавам тази способност на мозъцити ни. Това ни дава шанс да растем и да се развиваме. Казват му положителни емоции.

Какво пък, нали за това са разходките из природата - да се откъснем от комфорта, да заредим батериите и да потънем в тишината на величието на природата! Пожелавам си повече от тях!

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.