🪶Легенда за Белият гълъб
Божият вестител по българските земи

Преди много, много лета по земите на древна земя в една приказна пещера на една магична гора живеел древен народ. Зовял се български. Носел мъдрост и знания, благословени от Бога, за да ги предава, чрез словото му сред всички човеци, които щели да се родят на земята. Хората от този род, живеели в пълна хармония и равновесие с природата, с нейните закони и цикли. Гадаели по звездите, общували със слънцето, почитали го, изпълнявали ритуали по пълнолуние и новолуние. Когато, дори само за миг, изгубвали себе си, при тях, в съня им, пристигал вестител - бял гълъб. С нежност кълвял в дланта им, кодирано послание, което, за да не забравят им оставял, енергийно изписано в бяло перце от крилото си. Всеки път, когато, вървейки по пътя си, угрижени, с наведени глави, хората отправяли молитва, търсейки надежда и подкрепа, пред тях, в ангелски танц се спускало перцето. Тогава те си спомняли, сърцата им се изпълвали с вяра, изпитвали мир и били свободни. Защото кодираното посланието от съня се разкривало пред всички тях. Така се родили българските народни приказки – божествените напътствия от белия гълъб вестител за мъдростта и доброто, което винаги побеждава злото, за надеждата, която никога да не губят, за силната вяра, която в сърцата си да носят и за безусловната любов, която помежду си да имат. Предавали се от уста на ухо, от баба и дядо на внуче и внучка, от баща и майка на син и дъщеря, чрез словото кодирано в думите, п

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.