Единственото пълно запазено изображение на древния български календар е намерен в землището на град Разлог през 70-те години на 20 век. Представлява каменен диск с кръгообразна форма с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф.
Календарът на древните българи се състои от два основни инструмента – слънчевата година, която се измерва с обиколката на Земята около слънцето и 12 годишния цикъл, който се измерва с обиколката на Юпитер около Слънцето.
Слънчевата година в календара на древните българи е структурирана чрез така нареченото златно календарно число, благодарение на което брооят на дните в годината е постоянно 364. Те са разположени в четири сезона от по три месеца с 52 седмици. Всеки първи месец от сезона е с продължителност 31 дни, а следващите по 30 дни. Освен 364 дни, в календара на древните българи има и така нареченият нулев ден, ден на Бога, първият ден на астрономическата година – 21-22 декември. С въвеждането на „златното календарно число“, всяка дата се пада винаги на един и същи ден, на една и съща седмица, от един и същи месец.
Юпитер наричан от прабългарите Янкул за 12 години прави пълна обиколка около слънцето. Всяка година Юпитер пребивава в разлини съзвездия, определени от предците ни на животни. Имената на тези съзвездия са и имената на годините в календара на древните българи: мишка, вол, планински лъв, заек, змей, змия, кон, овен, маймуна, петел, куче, глиган.

Хълмът Голак
Разлог, България
Март 2024

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.