Уморително е. Да чуваш непрекъснато от всякакви субекти и обекти в интернет кое как трябва да правиш. И най-вече относно моралните ти ценности.

В Световния ден на думата “Благодаря” ми се иска да ти споделя… В много голяма част от живота ми обвинението, че съм неблагодарна за едно или друго, че преследва.

Но знаеш ли кога чуждите наставления заглъхват?

Когато махалото на моя ретро стенен часовник заработи.

Когато съм ментално уязвима се усещам като замръзнало махало на часовник в долния център на параболата му на мах.

В момента, в който наместя чарковете си и махалото започне да се движи плавно, обвиненията на другите дали съм неблагодарна замлъкват.

Сякаш се плашат от работещия часовник. (Ама то кой ли не се плаши от изтичащото време 🙂)

Има добри дни, средни дни, кофти дни и махалото тръгва в обратната посока. И пак.

Благодарността е дълбоко интимен акт за мен. И дали някой разчита моите действия или бездействия, казани или премълчани думи за задоволително благодарни не определя дали аз интимно, вътре в мен съм благодарна на този човек или изобщо в живота си.

Може да напишете не 108 благодарности. Може са пишете 108 благодарности всеки Божи ден. И пак да изглеждате в очите на някого или на някои неблагодарни.

А дали не е възможно съдниците да ревнуват? Да ревнуват от куража ти да си поискаш още и още, и още от хората, от живота…а те да нямат смелостта да си поискат и да обличат тази своя слабост, съответно, в липса или наличие на благодарност?

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.