Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
СИНОВЕТЕ
Учим ги да бъдат силни момчета.
Да плачат не бива. Мъжете не правят така.
Нима?
И скриват, закътват дълбоко в душата
най-чистата капка вода.
Събират, складират и трупат сълза след сълза…
Минават години и тя се превръща
в неконтролирана и мощна вълна.
А можем с грижа и майчина нежност,
да хванем онази несигурна, малка ръка.
На брега да приседнем и да им разкажем
за здравия камък – опора скала.
Боси да стъпят от земята да вземат
и пак в нея да пуснат болка, мъка, страх и тъга.
Търпеливо да чакат, със сила отвътре
спокойната златна вода.
От рано да търсим
с тях стъпка по стъпка,
оставените по Пътя знаци – перца.
Крила да направим,
с благословия да пуснем,
защото не са вече малки деца.
Тогава свободни в полет, със сила дарени,
те да открият своята сродна душа.
СтеФА̀НИя
Ⱄ Ⱅ Ⰵ Ⱇ Ⰰ Ⱀ Ⰻ Ⱖ
🪶
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.