Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
10/24 Вяра
Толкова много пъти, толкова много хора ми казваха, че НЕ СТАВАМ, че в един момент започнах да чувам само екота на думите им: ставаш, ставаш, ставаш.
И си казах: абе щом всички толкова вярват в мен, сигурно са прави 😉
Имам много специфично чувство за (авто)хумор, което дори минава в софт арогантност. Но да ти кажа, приятелю, с когото споделяме това онлайн пространство, ако не бях отгледала точно това си качество така старателно, щях да съм икономист по професия и спукан балон по душа. (Плановете за моето стабилно бъдеще на близките ми)
Чувах всяко “не ставаш”. Разглобявах го на съставните му части и ги намествах измежду чарковете на тийнеджърската си душа, та и след това. Правих си стълба към висините.
И си казвах: прави сте. Не ставам! Не ставам за това, за което вие си мислите. Но аз си представям нещо повече, виждам нещо по-далеч и по-високо от вас. Защото вие, които казвате, че не ставам, не знаете дали и какъв ресурс притежавам. Оценявате моето можене през вашето не-можене.
Избрах да чувам само ехото от думите на другите и да вярвам на този, който виждам в огледалото всеки ден. Все пак той е най-близкият ми човек. 😉
#pokajise #adventskalender #smallbusinessbigdreams
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.