НЯКЪДЕ ТАМ

Някъде там пада сняг. И е бяло.
На глътки отпива се тишина.
Там някъде цялото време е спряло,
стаила е дъх всяка горчивина.

Там, зная, сега тихо спуска се здрачът,
безшумно завивайки всеки перваз.
Прозорците някак учудено чакат
в стъклата да грейне заспалият мраз.

И бавно и сладостно дим да извие
коминът задрямал. До свойта снага
измръзнало птиче в прегръдка да свие,
та заедно да прекарат нощта.

Очакват познатите стъпки да чуят
на прага как спират, отърсват снега
и бързат обущата да изуят,
за да въздъхнат, че са у дома...

Но чува се само снежинки как падат
и стъпки от котешки лапички пак
затрупват грижливо; как в миг проскимтява
с прозявка кутрето във зимния мрак.

Да, някъде там пада сняг. И е бяло.
Стаената в преспите тишина
единствена чува как път си проправя
през нея пак нечия тиха тъга.

Мариана Джиновска

25.11. 2023 г.

Снимка: интернет