НЯКЪДЕ ТАМ Някъде там пада сняг. И е бяло. На глътки отпива се тишина. Там някъде цялото време е спряло, стаила е дъх всяка горчивина. Там, зная, сега тихо спуска се здрачът, безшумно завивайки всеки перваз. Прозорците някак учудено чакат в стъклата да грейне заспалият мраз. И бавно и сладостно дим да извие коминът задрямал. До свойта снага измръзнало птиче в прегръдка да свие, та заедно да прекарат нощта. Очакват познатите стъпки да чуят на прага как спират, отърсват снега и бързат обущата да изуят, за да въздъхнат, че са у дома... Но чува се само снежинки как падат и стъпки от котешки лапички пак затрупват грижливо; как в миг проскимтява с прозявка кутрето във зимния мрак. Да, някъде там пада сняг. И е бяло. Стаената в преспите тишина единствена чува как път си проправя през нея пак нечия тиха тъга. Мариана Джиновска 25.11. 2023 г. Снимка: интернет