Плюс непоносимата неистинност на отделни думи или пълната им обезцененост. Например, как ви звучи „другарю“? При Захарий Стоянов тази дума е пълна със смисъл, с живот, с красота. При неговите днешни потомци тя не е повече от грозна безсмислица, от печат за безразличие спрямо смъртта на нейното огромно съдържание.

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.