Протоколите на Ционските мъдреци

ПРОТОКОЛИ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ

(Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)

ЗА АВТОРА НА ПРОТОКОЛИТЕ

Автор на “Протоколите на Сионските Мъдреци” е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г, известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. “Единствен всред народа”. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на израила, четен в тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г, прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготви и ръководи руската революция в 1904-05 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдо-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914-1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

ПРЕДГОВОР

Протоколите представляват кристализирана идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечните закони на пророк Мойсея, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от ХV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време около Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми “Неприятелите на човешкия род”. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г, и трето през 1917г, – непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските – през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията – но не и в идеите, на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно, са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдомасонството – Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства – и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват “Протоколите на Сионските мъдреци”. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн в мировия съд, председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но... не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.ХI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има пред вид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария – коментарии са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка – като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Иехова чрез Мойсея и написани в петте Мойсееви книги в библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

а) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението “Ла Силва Куриоза” на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

б) реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението “Биариц” в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

в) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие – френски м-р на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г, печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

г) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел 1864 г.

д) Съчинението на самия Ашер Гинсберг “Преоценка на ценностите”, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр.346.

4. Най-очебийното доказателство – миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.