Нещата, които не ни учат в училище – за имотите, кредитите, браковете, разводите и смъртта…

Продължавам да се озадачавам, че децата ни все още учат за чехълчето и зелената еуглена, за находищата на лигнитни въглища в България и за тангенсите и котангесите. И не, че има нещо лошо да се знаят тези неща.

Но в същото време никой, никой не подготвя децата ни за неща, които със сигурност ще има се случат, след като излязат от училище, а понякога  – и преди това.

Ако човек се вгледа в днешното образование, той неизменно остава с впечатлението, че е изключително важно да се знаят законите на Нютон, кога и как е завършила Първата световна война и как е правилно да се напише „отвертка“.

И това, без съмнение, е много важно, но истината е, че познавам хора, които отдавна са забравили тези знания, а може и никога да не са ги имали. И въпреки всичко  – това не е сринало битието им.

В същото време познавам хора, които могат насън да издекламират Първия закон на термодинамиката, знаят, че е правилно да се напише „какофония“, а не „какафония“, чели са Библията /цялата!/ и едновременно с това не могат да се оправят с обичайните житейски събития, съпътстващи всеки един човешки живот.

Какви са тези събития?

Онези, които променят нещо съществено в живота ни – за добро или за зло.

• Брак
• Развод
• Раждане на дете
• Смърт на близък

Свикнали сме да поставяме етикети. Сватбите са хубаво нещо, разводите са проблем. Появата на дете е най-хубавото нещо, смъртта е най-лошото нещо.

Е, с годините престанах да слагам етикети на този род събития.

Защо? Защото се нагледах на  доста неща. Може би някои биха ги нарекли скандални. Но предпочитам да не слагам етикети.

Знам, че всяко едно събитие – сватба, развод, раждане на дете, смърт на близък – може да бъде възприето като благословия или като проблем. Зависи кой го интерпретира. Както често обичам да казвам „Зависи кой пита!“.

Може би някои от вас все още не разбират. Може би си казват: „Как може раждането на нов живот да бъда възприето като проблем? Кой болен мозък би го възприел така?!“.

За 20 години работа с имоти съм се научила да не съдя хората. Убедих се, че за едно и също събитие различните хора имат различни гледни точки. Нека ви покажа…

Брак

За бъдещите младоженци бракът би трябвало да е най-прекрасното събитие. За родителите им, обаче, това не винаги е така. Знам го, защото съм консултирала не малко бъдещи свекъри и свекърви, тъстове и тъщи, които са загрижени за бъдещите общи общи имотни покупки на децата им. Нещо, което рядко или никога не си позволяват да коментират със самите си деца, но имат смелостта да го споделят с човек, от когото се надяват да получат съвет за това как да предпазят децата си от бъдещи необмислени действия. Знам го и защото съм консултирала и бившите съпрузи и съпруги на бъдещите младоженци. Те също имат своите притеснения, особено ако имат и деца. И не на последно място – самите бъдещи младоженци. Не е необичайно в офиса ми да се появи един от тях, за да ме попита с половин уста „Какво би станало, ако…“, изброявайки всичките си страхове, свързани с общо имущество и кредити. Отвъд обещанията за вечна любов, отвъд купона и романтиката стоят страхът, притесненията и несигурността.  

Развод

Щастливо или нещастно разведени, едно такова събитие се отразява както на двойката, така и често на доста хора около тях – деца, родители, роднини. И ако това е събитието, при което най-много хора се сещат да потърсят професионална помощ, разбирайте – адвокат, то при всички останали този тип специалисти са оставени в забвение. От всички важни събития в човешкия живот, разводът – поне от моя гледна точка – е най-малко подвеждащото по отношение на това какво човек трябва да направи, за да се погрижи за себе си. Защо? Защото по презумпция разводът се асоциира с проблем или с потенциална възможност за възникване на проблеми. И хората се сещат относително често да се предпазят от подобни проблеми. Не така стоят нещата с останалите важни събития…

Раждане на дете

Най-хубавото нещо, нали така? То води след себе си редица други събития. Знаете ли, че новината за предстоящата поява на бебе е от най-бързо задвижващите решението на стотици двойки да вземат заем и да купят жилище. Има ли нещо лошо в това? Зависи. Силно вярвам, че едно решение, свързано с инвестиция в имот и особено с вземане на заем, ако е свързано с бързане и натиск, рядко е добро решение. А чакането на дете е като да имате пред себе си огромен пясъчен часовник. Буквално всеки ден виждате как времето ви за предприемане на действие и за вземане на решение изтича.

Смърт на близък

Знам, че краят на един човешки живот би трябвало да е най-разтърсващото и ужасно събитие за най-близките му. Би трябвало. Само че и тук животът е шарен. Както сватбите понякога не са най-хубавото за всички „зрители“ на пиесата, така и смъртта понякога се възприема като „възможност“ от някои хора. Кои хора? Наследниците. Да, знам че е цинично, но е истина. Един от най-лесните начини да разбереш доколко на наследника му е пукало за този, който си е отишъл от този свят, е като направиш прецизен анализ как се отнася с наследството, което е получил. А тук имам 20-годишен опит. Виждала съм какво ли не.

Едни от най-пагубните и неподлежащи на поправяне грешки се допускат от хора, които наследяват други хора. Защо? От незнание! Заради същите онези неща, които не ни учат в училище.

Какво да правиш и какво в никакъв случай да не правиш, когато някой твой близък почине и ти го наследиш?

Какви са възможностите ти да останеш относително независим и в безопасност, когато си се свързал с друг човек пред олтара?

Как да подходиш, за да ограничиш щетите, когато се развеждаш?

Как да не позволяваш на емоцията от предстоящата поява на дете да ти попречи да вземеш адекватни за бъдещето си решения?

Това са част от нещата, които не ни учат в училище.

А трябва.

Ще отделя специално  внимание на всяко едно от тях в следващите статии.

И не, някои неща няма да ви харесат. Може би дори ще ви скандализират. Но това, че за нещо не се говори и че никой не го преподава, не означава, че то не съществува и че понякога не разрушава животи. Ей така. От незнание. Защото в училище не ни учат на това…