Когато сключвате брак – преди менюто и списъка с гости – първо започнете оттук!

Или поне така ви се струва.

В началото по-малко се мисли, повече се чувства.

Правят се повече общи планове за нещата, които ще се придобият и по-малко за онези, които ще трябва да се дадат.

Колкото двойки съм консултирала през годините, общото между тях е било винаги едно и също: „Ако в самото начало бях помислил/а за това…“.

Нормално е да не се мисли за бъдещи несигурни и най-вече – неприятни събития, когато човек е на прага на брачния обет. Или поне се приема за нормално да не се говори за това.

Нека ви кажа няколко истини, които съм научила през 20-те години, през които съм консултирала хора, които са идвали при мен с „имотни казуси“:

• Бъдещите съпрузи при почти всяка трета двойка се притесняват от темата кредити и имоти – общото и личното /статистиката е моя/.

Всеки иска да живее честит до края на дните си, но никой не иска да се обвърже с човек, който е натрупал дългове или има вероятност да натрупа и да спре да плаща. Всеки би споделил хляба си с любимия човек, но понякога, когато „парите за хляба са от мама“, изведнъж хлябът се оказва горчив. А понякога – труден за преглъщане.

• Родителите на почти всяка втора двойка се притесняват от избраната половинка на отрочето си.

Знам го, защото съм провеждала десетки разговори „насаме“ с клиенти, на които им предстои да оженят или омъжат децата си и които буквално са изгубили съня си, защото се притесняват.

От какво се притесняват най-често? Имоти и пари! Кой колко е дал. Или кой колко ще даде. Кой колко трябва да получи. Честно ли е, по равно ли е, справедливо ли е…

Ако получавах по 1 лев всеки път, при който ми се е задавал въпрос от „загрижен“ родител как да прехвърли имотите си на сина или дъщеря си така, че зетят или снахата да „нямат нищо общо“, най-вероятно щях да успея да финансирам летните си почивки за десетилетия напред.

Това са теми, за които е „неблагопристойно“ да се говори. Поне не в началото. Не и на прага на сватбата. За тези теми си има друго време. Когато страстите вече са уталожени. Когато брачните клетви са поовехтели и двойките са се сдобили с увеличителното огледало на законното обвързване.

„Обвързан“ – думата не е не е случайна. Понеже е доброволно и законно, хората не смеят да искат хем да бъдат в брак, хем да не са „обвързани“. Струва им се някак… нередно.

Какви са възможностите ти да останеш относително независим и в безопасност, когато си се свързал с друг човек пред олтара?

Минаха повече от 10 години, откакто у нас най-после беше дадена законова възможност на двойките да избират доколко обвързани искат да бъдат по отношение на материалните неща – на вещите – движими и недвижими, на парите и задълженията.

От 01.10.2009 г. насам двойките, решили да сключат брак, имат избор:

1. Да изберат законовия режим на общност – в него всичко, придобито възмездно по време на брака, е общо.
2. Да изберат законовия режим на разделност – в него всичко, придобито по време на брака на името само на единия съпруг, остава негова лична собственост. Без значение от начина на придобиване – възмездно или не.
3. Да изберат да сключат брачен договор – в него всяко материално нещо, придобито по време на брака, може да бъде уговорено специфично и конкретно чия собственост става. Има възможност да се правят уговорки и за имоти, придобити преди брака, както и да се правят уговорки при настъпването на евентуален развод.

Въпреки че изминаха повече от 10 години от тези невероятни възможности, дадени от Семейния кодекс, към днешна дата, която пиша тази статия през 2021-ва, за повечето хора всичко това е чиста екзотика.

Когато съм подсказвала на клиент, че може да подпише със съпругата си Декларация за разделност, за да уреди занапред притесненията си, че ще вземе кредит и ще изплаща сам избран от него имот, споменът ми е как подскочи с думите: „Как ще съм женен, пък ще подписвам декларация за разделност?! Тя ако жена ми разбере, че искам да подпише такова нещо – наистина ще се раздели с мен!“. На въпроса ми дали жена му има намерение да му помага с вноските по кредита, за да изплатят имота, той ми отговори, че това не било неин проблем. С плащанията се занимавал той.

Знаете ли колко много хора не са се възползвали от възможността да уредят честно и открито отношенията си по отношение на имотите, придобити по време на брака, с Декларация за разделност – заради наименованието й. знаете ли колко често съм си мислела, че законодателят яко е прецакал стотици двойки, които живеят в притеснения за материалната страна на брачния им живот, но имат още по-големи „морални задръжки“ по отношение на предлаганите от законодателя методи за разрешаване на терзанията им. Убедена съм, че ако само името на тая пуста Декларация за разделност се промени на нещо по-позитивно и не провокиращо мисли за „раздяла“ и „развод“, в пъти повече хора щяха да се възползват от нея.

Стотици двойки нямат никаква представа, че биха могли да сключат брачен договор и по време на брака си. Не са наясно, че вместо да се притесняват ежедневно за материалната страна на нещата, ако имат топките – могат да решат наболелите въпроси с един брачен договор.

А онези, които го знаят, все още твърде рядко имат смелостта да се възползват от тази възможност.

Чудя се колко ли още години трябва да изминат, за да се приеме за нещо напълно нормално и естествено, когато двама човека решат да сключат брак, освен списък с гостите за сватбата и уговаряне на менюто, в разговорите им да присъства и темата, която кара стотици двойки да губят съня си след сватбата: „Какво ще правим с имотите? Какво ще правим с кредитите?“.