На сутринта след бурята морето още беше сърдито.

КРАДЕЦЪТ НА МЕЧТИ Имаше някога един светлоок мечтател, който много обичаше да мечтае още от времето, когато това бе съвсем безплатно. По-късно мечтаенето стана платено, но той не се отказа и си плащаше редовно. След време мечтите поскъпнаха страшно много, ала той не се стискаше и продължи да плаща, а когато парите му свършиха и повече не можеше да си позволи да мечтае, просто продължи да го прави скришно, извън закона. Превърна се в крадец на мечти. Не след дълго, го хванаха и бе изправен пред съда. Дори тогава, не спря да мечтае. Съдията, побеснял от тази наглост, го хвърли в затвора! Но и там, легнал върху твърдия нар, впил поглед между решетките на прозорчето, разхождаше мечтите си из небесната шир. Когато разбраха, че е закоравял мечтател, твърдо решени да сложат край на това безобразие, го изправиха пред стената и го разстреляха. Законността тържествуваше! Мечтателят рецидивист лежеше безжизнен в прахта. Само мечтите му останаха да се реят из небето, безгрижни и свободни. Никой не смееше да ги погледне, защото бяха незаконни, крадени мечти. На другия ден, малката светлоока дъщеричка на съдията ги забеляза да пърхат над цветните лехи в градината и се зарадва по детски искрено. -Татко, виж какви пъстри пеперудки! Стефан Коев