Въпросът за ролята на личността в живота на християнина се свежда до това той чрез покаяне да премине пустинята на живота, в която да умре старата пълна със страсти личност и да възкръсне Христос в нас. Така да имаме в личността вместо страстите и следствията им - Бога. С други думи запазваме личността си, но отхвърляме страстите и каним не на на тяхно място, а в освободеното пространство от излишното за душата, Христос. Трудноне става когато някоя страст е станала интвгрална част от личността на човека. По този повод старуте римляни (от падналия грвшвн първи Рим) и старите гърци са си измисляли "богове" на страстите, приписвайки си по този начин култов характер на отдаването на беззакония - като че ли принасят "служба Богу". Този модел на изграждане на лъжлива съвест, чрез който и в момента за съжаление оправдаваме себе си, проато тогава е бил възведен до ниво на култово идолопоклонство - гневните се кланят на марс/арес, сладострастните на венера/афродита, лъжливите на меркурий/хермес...(псевдо) богове да искаш... Докато не срещнем Христос и всичко това отпадне. Да задържим Христос в личностите си. По молитвите нацялото небесно войнство от свети безплътни сили, архистратизи, архангели и ангели, Бог да ни дава сили да останем с него. Амин.

Думите ви да бъдат да да и не не. Пожелавам успехбна Огнян и новата мрежа.