Колкото и да ни се иска и каквато и да е причината, не можем да събудим някой, ако той не е готов. Събуждането е поредица от пречистване в процеса на развитието ни.
Ако се опитваме да покажем истината на някого, която е разкрита за нас, но все още не е разкрита за него, това няма да помогне. Съвсем нормална реакция за него, понеже не е готов и не е подготвен, та понесе тази истина, то той ще си помисли, че сме луди, че сме кретени или конспиратори. Защото, хората трябва сами да минат по пътя си, да питат, опитват, да се интересуват и да търсят.
Често тези процеси на пречистване са болезнени, това може да е свързано със загуба на любим човек, загуба на работа, това е начинът, по който тези неща, на които държим, върху които е изградена нашата идентичност, се премахват, защото чрез страданието човек се пробужда и израства.
Не е редно, а и не е полезно да насилваме нещата, всяко нещо идва при точно определено време, и за всеки един от нас то е индивидуален процес. Няма начин, всички да сме еднакво събудени за всичко случващо се около нас.
Това съвсем не означава да сме безмълвни и да си затваряме очите. Напротив, ще говорим, обсъждаме, коментираме, но нямаме право да упрекваме никой, за решенията които взима, стига разбира се те да не вредят на другите.
