Осъзнаваме ли колко сме близко до онова, което заля Америка и Западна Европа, през лятото на 2020 г.?
Осъзнаваме ли какво допуснахме да се случи днес, за което утре може горчиво да съжаляваме?
Осъзнаваме ли, че "нестаналото българско общество" е поставено на кръстопът, чиито изходи са минирани, а сапьори няма, или ако има - те са уволнени?
Осъзнаваме ли, че идеята за работнически пролетариат, който да събори капитализма е изоставена и на нейно място идват малцинствата – етнически, полови, сексуални и каквито други могат да измислят, които карат хората да коленичат и да се отказват от родителите си, от рода си, от историята си?
Усещатате ли тънката връзка между BLM, Antifa, MeToo; на организациите за правата да спасим овцете от евтаназия, на привръзки за всеки, на дишащите чист кислород и прочие, и прочие?
Днес целите са бъдеще, в което няма никакви разлики между хората по абсолютно никакъв показател в настъпващата социална справедливост.
Първи, естествено, ще паднат символите на тази власт – паметниците, произведенията на изкуството като филми, книги, картини, сериали, имената на улици, площади...
Найовщино време!