Утре е 10 ноември, та затова да споделя спомена си от тази "светла" дата. В началото на 80-те години, помните, че набързо се споминаха няколко съветски ръководители - Брежнев, Андропов, Черненко. Със сестра ми завиждахме на русначетата, че при всеки такъв случай им даваха по една седмица "траурна" ваканция. В началото на всяка учебна година, смятахме колко учебни и неучебни дни ще имаме, за да учим по-малко, разбира се. Тайно се надявахме, че "тази" година, най-накрая и нашият държавен ръководител ще си отиде, че да изкярим допълнителна ваканция. На 10 ноември 1989 година, бях втора смяна на училище, а сестра ми първа година, студент по медицина. Прибирам се вечерта от даскало, а сестра ми, пуснала телевизора в хола, вика, тихо, че Тодор Живков го свалиха от власт. А аз, нещастно будало-пубертет, викам, ей, пак ни измамиха, само и само да не ни дадат ваканцията. След 5 години имах късмета да гостувам на другаря Живков в Бояна, на "Секвоя". Другарят Живков ме попита какви са моите впечатления и спомени от тогава. Каза, че съм все още дете и му е интересно какво ни е било в главите. Споделих му искрено за усещането за измама, за да не ни дадат "траурната" ваканция, а той започна да се смее, така, както само той го правеше.
