We stopped looking for monsters under our bed, when we realized that they were inside us.

Във тоя миг Кочо – простият чизмар, наранен отслабнал и бунтовник стар, повика жена си – млада хубавица, на гърди с детенце със златна косица и рече: „Невасто Виж, настая сеч и по-лошо нещо… Ти разбираш веч… Искаш ли да умреш?“ – И клетата майка бледна, луда, няма и без да завайка, сложи се детето с трептящи ръце и кат го цалуна в бялото чебце, задтана и рече: „То да е отзади! Удряй!“ …И Кочо ножът си извади кървав из гърди й; и чучур червен бликна и затече, и Кочо втрещен погледна детето. То плачеше, клето! „Майка ти не ще и сама на небето!“ Рече и замахна като в някой сън и възви глава си, пламнала в огън. Главицата падна, трупът се затресе и кръвта детинска с майчинта се смеси. И Кочо пак рече: Не остана мощ, но за един удар имам сила йощ!“ И ножът димещи опря с две ръце право дето тупа негово сърце. И падна обагрен, грозен, страховит с отворени очи и със нож забит. ......................................... И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье! И господ от свода, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим!…

Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.