И моите пет стинки по темата. Значи: паметник - ликуващ войник (мъж) с автомат (всъщност картечен пистолет, ама на кого му дреме) над главата. Посрещнат от местно семейство - мъж, жена и дете и се радва на Победата. Всъщност, всички й се радват. Отдолу някакви батални сцени... Тук има поне няколко проблема с тази композиция: 1. Как така войникът ще е обикновен войник, а не генерал? 2. Как така войникът ще е мъж? Това не е феминистично!!! 3. Как така ще го посрещне семейство?! Семейство! При това от мъж и жена! Че и дете! 4. От толкова много войници в подножието (мъже) как така никои двама не се целуват?! 5. Последно, ама не и на последно място. Победата? Над кого е Победата? Над нашите нови приятели? Е, това вече е кощунство!!! Затова го и нарязаха този паметник.

Писмо на г-н Атанас Семов до министъра на образованието. Не мога да го публикувам, защото не се събира в 1500 символа, а да го редактирам е некоректно. Профилът на професор Семов е тук: https://www.facebook.com/eurolaw

В нашия уж все по-информационен свят вече започва да става много трудно да се сдобиеш с вярната, точната и навременната информация по даден въпрос. така че да си формираш правилно мнение. За щастие, обаче, има хора, нещо като морални стожери, които е достатъчно да следиш как реагират и какви тези защитават, за да се ориентираш в ситуацията почти безпогрешно. Те ВИНАГИ защитават антибългарската (тоест неправилната) позиция. Ивайло Мирчев е един от тях. Днес за пореден път се хвалеше, че сме стигнали до някакъв рекорд на чуждестранните инвестиции за 2023 г. Защо не е за хвалене, ще ви разкажа друг път, че мястото е малко.