Малко размисли за християнското семейство.
Това е мястото,където човек се приближава максимално до Другия,до различния,искам да подчертая,Различния от нас.Всеки идва със своите навици,умения и представи и двама психологически несъвместими човека,трябва да станат едно,една плът.Това е реалността,това е живота,в който Творецът ни е поставил,това ни е и предизвикателството,защото ближния не сме го измислили ние,той не зависи от нашите фантасмагории и очаквания,а пътят ни към Бога и спасението,минава през него,през Ближния.Заповедта за любов към ближния е подобна на заповедта за любов към Бога.Каквото сме направили на ближния,направили сме го на Бога! Мъж и жена ,двама различни ,двама противоположни,които,за да станат едно,тяхната самост/самоугаждане и закоравяло мнение кое как се прави,трябва да отстъпят и направо да умрат.
Лесно може да измислим във въображението си Бог,който ни е удобен и да му служим ,да си измислим 1001 пола,в които да си търсим удоволствието,които ще са 1001 начина да извратим реалността....но да си измислим Ближен,този който Бог е поставил до нас,не можем...Християнското семейство е благословена трудност!Честит празник!