Утре са Сирни Заговезни! Аз не съм по "модерното" искане и даване на прошка което от доста години наблюдавам тук. Това ТУК за мен са просто празни приказки (БОШЛАФ-както казваше баща ми) ! НИЩО ОБЩО С ТРАДИЦИЯТА !!! Прошка - всеобщото опрощение След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране,прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир !

Когато попитали един старец, дали е добре да бъдеш красив, той отговорил: "страшно нещо е да си красив, особено за женската красота. И като го попитали "Защо?", той отговорил: "Защото ако си красива и си сред приятелките си, те ще ти завиждат, а ако се намираш сред мъжете, те ще те желаят. И в двата случая правиш лошо на другите. Не случайно има такава поговорка: Не се раждай красива ако искаш да си щастлива. Ако искаш да си и красива, и щастлива, трябва да скриеш малко от красотата си възможно най-добре. В зависимост от това колко ще скриеш своята красотата, ще бъдеш и щастлива."

"Бедуините като пресичали пустинята, спирали често, но не защото камилите били уморени. Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна и човек трябва да я изчаква, за да не се изгубят един друг. " Така и ние трябва да спираме, защото останаха само технологии и бързащи тела без души. От нета

Изумително е как съвременния ЧОВЕК полага грижи за леката си кола,за да може безпроблемно да си я кара и тя дълго да му служи но пренебрегва една друга "кола" дадена му от Създателя от рождението.за да му служи през целият му житейски път. Не усеща сигналите и когато "колата" откаже тогава започва да се чуди как да я поправи! Ако леката кола тотално спре ЧОВЕК я хвърля и я заменя с друга,но "колата"наречена тяло,няма този избор и срине ли се пътят наречен ЖИВОТ е до там! А за "колата" наречена тяло е важно всичко-чисти мисли,добра храна и т.н.т. Темата е дълга,но това мисля е предостатъчно за размисъл.. "НеВидимия свят на ЕНЕРГИИТЕ" Люба Атанасова

Залез край Варна

Артиш използва леглото в отсъствието на малката 😁

„Котката Титаник“, която бе предвидила потъването и извадила бебетата си, преди корабът да потегли. Котката Джени била талисманът на Титаник, доведена на кораба, за да помогне в борбата с гризачите. Тя живеела в камбуза на кораба и за нея се грижел работник на име Джим Мълхоланд. По време на плавателните изпитания Джени родила котенца и Джим им намерил удобно място до корабната кухня. Грижата за майката котка и нейните котенца разчупвала монотонността в работата на Джим по подготовката на Титаник за отплаване. Джени изглеждала доволна от топлото си място близо до котлите, бебетата си и кухненските отпадъци, които Джим й носел. Въпреки това, веднага щом корабът акостирал в Саутхемптън, Англия, точно преди да започне първото си пътуване (до Ню Йорк), Джени огледа добре заобикалящата я среда и бързо започна да хваща котенцата си за вратовете и да ги изнася. Едно по едно, надолу по трапа ги извела извън кораба. Джим я наблюдавал внимателно и осъзнал, че "тази котка трябва да знае нещо, което никой друг не знае!". След това той бързо събрал малкото си вещи и напуснал също кораба. Години по-късно Irish Times публикувал историята на Джени, след като журналист разговарял с много възрастен мъж - Джим, който разказал историята. Той е оцелял благодарение на котката и нейните котенца, които са го предупредили.

Ципурка за Никулден 😁

1 декември изгрев от Варна ❤️

Глезотийки 😁 вкусотийки Спагети с кюфтенца

Спомени от лято 2023г. 🥰

КРАСОТА ❤️❤️❤️

1948 год. Един самун хляб, една глава лук и една чиния маслини за 6 усти. И въпреки това тези усти не спряха да вярват в доброто! Днес имаме всичко, но пак казваме "нямаме". Все нещо ни липсва, все някой ни е виновен и забравяме да кажем едно " благодаря" за храната, която имаме на масата, за покрива над главите ни, топлинката през зимата, за дрехите, които имаме да облечем...И после се чудим, че депресията е бичът на века. Приятелю, каквото и да притежаваш, ако не се научиш да си благодарен за това, а се фокусираш върху онова, което нямаш, винаги ще бъдеш нещастен...

Носийки ❤️

Когато няма никой, ние българите казваме: ,,Няма жива душа" руснаците казват: "”Ни души…", сърбите ,,Ни живе душе”. Англичани и американци казват: "No body..." За тях човекът е ТЯЛО. За нас човекът е ДУША. Това е може би основната разлика между тях и нас, славянските души.

Природа ❤️

Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават. Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали - в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя. Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи. Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото. Осеяна е с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването - къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете са пусти-запустели, обрасли с трънаци и неизживяно време. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма "до другото лято". Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш у баба. Небето беше ниско, а душите ни летяха високо. Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време.

Зимна приказка 😊

Бонбон 😍

Де не те изпусне от поглед човек, биричка ще ми пиеш, че кой ти разреши? 🤣🤣🤣

Здравейте да кажем и ние Да подкрепим Българското 😍