Веднъж една планинарка ходила нагоре по Задънка, но се заблудила в мъглата и случайно излязла на някакъв малък дом. Вилата била красива, но явно изоставена. В това време ненадейно притъмняло, прегърмяло, рукнал силен дъжд, и момичето решило да се прислони в хижата. Не след дълго в пустият дом бавно и отмерено отекнали нечии стъпки. Девойката, изпълнена с тревога и любопитство се отправила по звука навътре, но не видяла никого. Като се обърнала да се връща, нечий глас прошепнал името и изотзад. Сърцето на момичето бясно забило и тя, без да се обръща, мигом се втурнала навън. Бягала без отдих и посока, докато изведнъж дъждът спрял и станало светло. След време 2-3 пъти с приятели правили проучвания в тоя район, търсейки мистичната вила, но и до ден днешен тайната на дома с привиденията си остава неразгадана. Никой от местните не знае нищо за такава хижа. * В памет на Борката и кучето Марс, с които преди много много лета се губихме в мъглата на Сливенския балкан ...

Завръщането е като прегръдка от минали времена, която ни обнима и припомня нашата истинска същина.

Конят бил привързан за стълба, но дошъл дяволът и го отвързал. Конят отишъл на нивата на един селянин и започнал да тъпче посевите. Селянинът се разлютил, взел пушката и убил коня. Тогава собственикът на коня също се разлютил, взел своята пушка и застрелял селянина. Жената на селянина видяла и убила собственика на коня. Тогава синът на собственика на коня се разлютил и убил жената на селянина. Съседите на селянина убили тоя младеж и запалили дома му ... Хората запитали дявола: — Защо направи всичко това? Дяволът отвърнал: аз нищо лошо не направих - аз само отвързах коня. Мой волен превод на прочетена в интернет притча

Ако има хора, дето четат вълшебни приказки, митове, легенди, мотивационни истории, къси разкази, мистика, самопознание или по некакъв друг начин се реят в облаците - следвайте да се последваме един друг! С най-добри благопожелания!

Вярата дава криле, които ни носят високо над съмненията. ( Неизвестен автор)

Приказките са ключът към вълшебния свят, който сърцето ни винаги търси. ( Неизестен автор)

Момичето стоеше на покрива на петнайсететажката и гледаше в далечината. Чувстваше се изгубена и без цел в живота. Не знаеше какво иска да прави и как да намери своето място в света. Изведнъж видя нещо да блести в небето. Беше сребърна звезда, която спокойно, без бързане се спускаше към нея, докато накрая падна в ръцете ѝ. Момичето погледна звездата и видя, че на нея има надпис: "Откровението идва, когато си отворена за нови възможности." Девойката се усмихна унило на енигматичното послание от съдбата. И какво точно трябваше да направи? "Е, ама сте ми и вие едни странни същества хората - промърмори лениво някаква бяла котка, обтягайки се върху един слънчев колектор - Просто създай списък с цели и малки постижения. Това ще ти помогне да реализираш основните си мечти." После отнякъде се появи будилник, който се превърна във вълшебна топка, която започва да свети и издава звуци, докато девойката осъзна, че вече се е пробудила и всичко е било просто приказен сън. Тя се усмихна с чувството, че никога преди не се е усещала толкова силна и уверена. Беше убедена, че ще намери и смисъл, и път в живота. Докато момичето започна сънливо да съчинява своя списък с цели и малки постижения, някаква бяла котка прекоси диагонално стаята и се изгуби в нищото. На нашийника и сребрееше малка звезда ...

За вълшебните приказки. Всички ние обичаме вълшебни приказки, тъй като те ни дават възможност да се потопим в света на чудесата и приключенията, където главните герои се сблъскват с различни препятствия и мистификации, след чието преодоляване, те стават по-силни и по-мъдри. Магията, мистерията и щастливият край правят подобни истории особено привлекателни за читателите от всички възрасти. )))