Писмо до хан Крум Страшни "Привет, хане, който си в отвъдното, пише ти твой сънародник от бъдното, знам, че е невъзможно, нереално, да прочетеш писмото ми виртуално... Но пиша с молба, Круме Страшни, да излезеш от страниците прашни и ако може за ден да се върнеш, за ден в бъдещето да надзърнеш... Само се дръж да не паднеш, Страшни, като видиш колко са кражбите днешни. Дръж се, че главата ти ще се замае, като видиш как законите никой не знае. Дръж се, като видиш как всеки пие, а когато е време за битка, се крие. Дръж се и гледай да не се обидиш, разградените ни граници, като видиш... Да, това са границите ни родни, за които ти плати с рани прободни. Това е границата, за която ти воюва и която днес нищо за никого не струва... За това те моля да си носиш най- острия меч, за да режеш езиците, които думат лъжлива реч. За това те моля да си носиш най- острата брадва, за да обезглавиш всеки, който от народа открадва. За това те моля да си носиш най- тежкия боздуган, за да биеш наред продажната сган. За това те моля да носиш най - точния лък, за да изкорениш злото до сетния стрък. ...За това те моля да дойдеш само за ден, но да режеш ръце и глави разярен! И когато накрая си тръгнеш обратно на коня, в страната ни пак да пребъдат реда и закона!" Автор: Петър Донкин