Демон среднощен Тъмно е още! Часът е среднощен. Напира отвътре демонът мощен. Демон на слово, демон разкостен явил се в съзнание и вътре залостен. Останал без сянка в тъма непрогледна, видял пред себе си мрачна дилема. Отприщен гневът му зададе мотива и седна да пише по хартията сива. С мастило червено, незрящ в тъмнината, драскаше, пръскаше листа по земята. Но буквите ярки пробиха тук мрака и с бляскъв отенък листата огряха. Демонът спря, разгледа затвора, и ключа видя, а после простора. Мастилото свърши, но по листата словото свети ярко в тъмата. Дори да си сам, там в тишината, блести ли силно в тебе искрата, ти си затворен, но на теория и ключът държиш на своята история.