Здравейте предлагам ви да чуете поредица от беседи на тема Християнската любов към Бога и ближните от отец Стефан Чалъмов от град Стара Загора. Тази поредица е полезна, за да можем добре да разберем какво е любовта. Любовта далеч не е само между мъж и жена и не се изразява само в плътски действия между мъжа и жената, които са ерос, а не любов.

Срещал съм около ковчезите какви ли не хора – праведници, молитвеници, атеисти, непукисти… Ние живите сме всякакви. Но покойните винаги са едни и същи – притихнали, очакващи помощ, близки… „Като ме гледате да лежа пред вас безгласен и бездиханен, заплачете за мене, братя и другари, сродници и познати…“ (стихира от Опелото). Казано е: заплачете, а не смейте се, хилете се или лигавете се… Покойните винаги са достойни, понеже напускат света на нашите мними оценки и се предават в ръцете на Праведния Съдия! Питат ме защо чак толкова много се възмущавам от “празника“ Хелоуин. Защото ме е грижа за душите на живите. И защото браня достойнството на “моите“ покойници. На тези, с които мистиката на молитвата и изповедта са ме свързали! Гробовете са свещено място. Там натрапчиво живее очакването за Идващия Възкресител! Там лежат (понякога) частици святост, безброй отпечатъци от целувки и ласки, от недовършена близост, от недоизмолени копнежи. Ако ходехте при тях толкова често като мен, щяхте да го знаете! Господ Иисус Христос се разпъна на Кръст и Възкръсна, за да ни изкупи от властта на дявола. А ние сега допускаме най-свидното – чедата ни, да попаднат в лапите на бесовете на забавлението. Както добре отбеляза един отец: „Господ желае ние да се богоуподобяваме, вместо това ние се бесоуподобяваме.“ Не искам да свикна с това, че децата могат да мислят бесовските изображения, а също и черепите, костите и кръвта за нещо забавно. За нещо наужким. Не съм готов да им позволя още от малки да влязат в матрицата, в която живеем. През годнините свикнахме всякакви всякак да се гаврят с нас. Да ни отнемат паметта за хората, живели пред нас. Сега отмъщаваме на децата си, като допускаме не само да приемат униженията, но и да ги считат за празник. Не ги учим да обичат Бога! Не ги учим да обичат майките и бащите ни! Затова няма да обичат и нас! Но пък нямаме нищо против да обичат забавленията… Именно това е Хелоуин - нашата огромна липса на любов, насочена с всичка сила към най-беззащитните. “…И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.” (Мат. 18:5-6) Пост на отец Владимир Дойчев във фейсбук