Имахме оперативка, след което продължихме с доброволстването. По обяд бяхме приключили и седнахме да се почерпим. Времето беше топло, птичките пяха, децата играеха около нас и не исках да тръгна от с. Неофит Рилски. Все пак трябваше... Заведох една от доброволките до гарата в Провадия. За двата дена, през които имах щастието да общувам с нея се вдъхнових отново да започна да пиша поезия... И ако някой ден сбъдна старата си мечта да издам стихосбирка задължително ще ѝ подаря една бройка.

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.