Планът ми да зарадвам колежките за 8 март мина успешно. Трябваше да мисля поне две крачки напред, за да намеря начин да стигнат до подаръците си лесно и неочаквано за тях. Радвам се, че разбраха от кого са подаръците въпреки, че не ги бях подписал. Това показва, че обръщат внимание на дребните щрихи като почерка ми при писане на писма.

Впрочем след като се зарадвах, че съм ги изненадал отидох в Шумен, където говорих за кратко с една от преподавателките си. На паркинга на университета видях голямо количество сиви коли и се замислих, че животът на мнозина е сив точно като тези коли. Затова е важно да правим нещата, които обичаме.

Затова дните, в които не съм на работа, са ми най-тежки. От скука поработих върху концепциите за интерактивната викторина за края на месеца, в която на фокус трябва да бъде българското Средновековие.

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.