Иска ми се да се бях родил 100 години по-рано. Не защото си мисля, че тогава би било по-лесно, а защото зная че вече щях да съм дал живота си в името на България и нямаше да ми се налага да преживявам това, което през което минавам.

С всеки изминал ден все повече разбирам безсмислеността на една от песните на Веско Маринов и все повече вниквам в обичая на това тракийско племе, което посреща рождението на дете с плач, а смъртта изпраща с веселие. Не зная дали аз съм докарал всички проблеми със здравето или някои от тях се дължат на късмет. Но зная, че ако ги нямаше колегите ми от двете места, вече щях да съм се гътнал от мъка и от разочарование към човешката раса. За мое щастие около мен щъкат достатъчно единици... С част от които ще се видя утре и ще празнувам трети март...

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.