Ето я запалената свещ... Цял живот гори... Сега догаря... Вече съм на път... И твърдо знам... Почти всички ви ще изпреваря. И е все едно – това разбрах – горе във пространствата огромни за това, че бил съм... тук... сред вас... дали някога ще се запомни. Свикнах с тази мисъл... Проумях... Времето самичко да решава... Мисля,че достатъчно живях... Но и че достатъчно остава... Я да си признаем – в свойта смърт никой във действителност не вярва. Затова измислил си е Рай и чудесно там ще си прекарв

Отговори на