Спокойна вечер, приятели! След три дни, изпълнени с работа най-накрая мога да затворя очи от рано. За този период написах десетина текста за различни медии, прочетох цяла книга два пъти (по необходимост) и разбира се, умувах над бъдещето на библиотеката. Не само на тази, в която работя. А понятието "библиотека" като институция...

И макар библиотекарите да не са като Фин от филмите "Библиотекарят" - те могат да бъдат герои. И приятели... Точно благодарение на тях, или по-скоро на един конкретен от тях, успях да приключа една страница от живота си, да отворя две нови и да създам фентъзи история с амбицията тя да се превърне във вселена... И дори за кратко бях щастлив. Докато гнилите основи, на които бях стъпил, не се сринаха... Но това не ми попречи да продължа да мечтая и да се опитвам да се превърна от пазач на словото в негов свещенослужител, който да разпръсква познанието сред малчуганите с надеждата, че поне те ще имат увереността, която ми е липсвала винаги.

И като се замисля, аз почти винаги съм казвал на моята любима преподавателка, че ако имам 10 жени като нея на главата, ще бъда по-добър. Макар да не съм накъдрил бройката - сега тя не е толкова самичка на това специално място от сърцето ми. Сега си поделя с още няколко...

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.